Състоянието на българското висше образование е незадоволително

"Състоянието на българското висше образование е незадоволително. Ние продължаваме да имаме доста проблеми в тази сфера. Един от най-видимите проблеми с фрагментацията на висшето образование, т.е. има прекалено много малки висши училища, на които е трудно да се конкурират както на национално, така и на европейско ниво", коментира в "Нашият ден" Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".

Преди 10 години най-масовите професионални направления бяха икономика, администрация, управление и право. В момента най-масовите са икономика с два пъти по-малко студенти отколкото преди десетина години. На второ място вече е педагогиката, а на трето място е медицината. Българското висше образование произвежда много повече лекари, учители, инженери за сметка на по-малко икономисти, както и на по-малко хора, които изучават администрация и управление, и по-малко юристи", допълва Георги Стойчев.

Според Георги Стойчев това, което наблюдаваме през тази година, е рекордно ниска безработица. Тя спадна до 2% в тази група висшисти. Второто нещо, което наблюдаваме, е, че намалява делът на завършилите, които не се реализират в България. Третата позитивна тенденция от гледна точка на реализацията е, че по-голям дял от завършилите висши училища работят на позиция, за която се изисква университетско образование.

Наблюдава се интернационализация на българското висше образование. За последните 7 години чуждестранните студенти у нас са се удвоили (от 4 са станали 8%). Увеличава се делът на студентите, които се обучават в съвместни програми. Български висши училища работят в партньорство с образователни институции в чужбина и завършилите тези програми получават както българска, така и чуждестранна диплома.

Огромно значение имат и броят на научните публикации, произведени от български учени в българските висши училища.

"Това, което наблюдаваме през последното десетилетие, е един непрекъснат спад в броя на студентите. От над 260 000 те спаднаха до под 200 000 през 2020 г. През миналата и през тази година виждаме известен обрат. Нашите очаквания са, че през следващите 6-7 години до 2028 г. ще станем свидетели на постепенно увеличаване на броя на студентите и това ще се дължи на обстоятелството, че през следващите години на обичайна възраст за обучение във ВУЗ ще станат родените между 2005 г. и 2009 г.", казва Георги Стойчев.

Това са част от изводите, направени на базата на най-новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено в МОН и Институт "Отворено общество".