"Учените се водят от страсти, също както обикновените хора. Аз съм пристрастна към фразите и дълги години събирам различни истории как е възникнала определена фраза. Проверявам, изследвам теории, езици, но в крайна сметка става въпрос за хипотези" – казва Яна Сивилова, преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейното изследване "Археология на фразата" представя произхода на повече от 400 български фрази и тяхната употреба.
"Много е трудно да се отговори на въпроса защо една дума се харесва, възпроизвежда и остава задълго в езика. – казва Яна Сивилова – Но някои фрази са много добре изказани, те са мелодични, имат ритмичност, имат рима, алитерация, повторения, съдържат специфични образи. Има и много разпространени фрази обаче, които не съдържат тези елементи. "Да , ама не" на Петко Бочаров например надживя своя създател.
Съществуват и фрази, които се използват хилядолетия наред. Разпространени са в много култури по света. Те съдържат някакъв архетипен образ, който допада на човешката психика и той се изобретява отново и отново. Броят на пословиците и поговорките, които се използват активно, обаче много намалява, защото са непознати за младото поколение. При по-младото поколение имаме много странни формулировки, например "Спах като дъб". Устната култура в семейството не се предава вече така. От английски език влизат най-много нови думи, не мога да осъдя този процес, но най-добрият вариант е ние да запазим нашата традиционна фразеология и да взимаме нови фрази от други езици".
Още за изследването "Археология на фразата" чуйте в "Какво се случва".
Снимка – Университетско издателство "Св. Кл. Охридски"
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
