Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Откъде идват известните български фрази

"Учените се водят от страсти, също както обикновените хора. Аз съм пристрастна към фразите и дълги години събирам различни истории как е възникнала определена фраза. Проверявам, изследвам теории, езици, но в крайна сметка става въпрос за хипотези" – казва Яна Сивилова, преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейното изследване "Археология на фразата" представя произхода на повече от 400 български фрази и тяхната употреба.

"Много е трудно да се отговори на въпроса защо една дума се харесва, възпроизвежда и остава задълго в езика. – казва Яна Сивилова – Но някои фрази са много добре изказани, те са мелодични, имат ритмичност, имат рима, алитерация, повторения, съдържат специфични образи. Има и много разпространени фрази обаче, които не съдържат тези елементи. "Да , ама не" на Петко Бочаров например надживя своя създател.

Съществуват и фрази, които се използват хилядолетия наред. Разпространени са в много култури по света. Те съдържат някакъв архетипен образ, който допада на човешката психика и той се изобретява отново и отново. Броят на пословиците и поговорките, които се използват активно, обаче много намалява, защото са непознати за младото поколение. При по-младото поколение имаме много странни формулировки, например "Спах като дъб". Устната култура в семейството не се предава вече така. От английски език влизат най-много нови думи, не мога да осъдя този процес, но най-добрият вариант е ние да запазим нашата традиционна фразеология и да взимаме нови фрази от други езици".

Още за изследването "Археология на фразата" чуйте в "Какво се случва".

Снимка – Университетско издателство "Св. Кл. Охридски"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Митев

Владимир Митев за ситуацията в Близкия изток

Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..

публикувано на 28.07.25 в 15:25

Глобалното затопляне и предизвикателствата пред планинския туризъм: съветите на Момчил Цветанов

Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..

обновено на 28.07.25 в 11:42

Акселераторът SCION подкрепя природо-базираните и чисти технологии

В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..

публикувано на 28.07.25 в 10:10
Доц. Владислав Миланов и д-р Антоанета Начева

Езикът на политиците е неразбираем, зад него не откриваме човека

Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов :  "Чистото и задълбочено политическо..

публикувано на 28.07.25 в 08:55
Георги Трайков пред очакващите реставрация мебели

Теория и практика на реставрирането

Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..

публикувано на 27.07.25 в 10:05