В края на миналата седмица Международният фестивал на етнографското кино ОКО дойде в България, за да разкаже за най-тежките дни от историята на Украйна – от Гладомора, през Чернобил, чак до войната днес. Негов организатор е Тaтяна Станева – бесарабска българка, дълбоко свързана както с Украйна, така и с България.
Тя е украински културен деец, журналист, организатор на масови мероприятия, режисьор и продуцент на филмите „Място на силата“ и „Чамур“.
“В Бесарабия всички имат тази любов към българското. Може би защото там българите трябва винаги да си пазят корена и те го правят силно, защото там няма откъде да черпим, черпим от самите себе си. Трябва да го предаваме, за да бъде. Детето може да вземе българщината само от семейството си. Баба ми винаги ми казваше: “Помни кой си, никога не забравяй, че си българка“, защото русификацията по времето на СССР беше страшна“, казва тя в ефира на “Нашият ден“.
От октомври месец има писмо-апел към България. Бесарабските българи внасят до българските институции – парламент, правителство и президент – отворено писмо от 24 страници, подписано със 792 подписа. Молбата е за държавна помощ и подкрепа. Призивът е и към българските медии. За това гласът на българите в Украйна да стане по-силен и да бъде чут.
“Разбирам, че България има някакъв вътрешнополитически живот и има конюнктура. Разбирам, че медиите, като една от властите, защото те владеят умовете на хората. Не разбирам другата гледна точка към войната в Украйна. Когато един маниак убива някой на улицата, влиза в затвора и няма друга гледна точка. На десетия месец от конфликта още могат да изникват други гледни точки?!“, посочва още тя:
Аз съм не просто на страната на жертвата, аз съм в числото на жертвите. Има и гледна точка от страна на морала – тук имаме жертва и агресор. Няма други гледни точки. Така написахме и апела, че България трябва да заеме официална позиция. Чуваме и много лъжи, първата от които е, че украинските българи чакат Путин, това е пълна лъжа.
Знаете ли кои хора вярват на руската пропаганда – хората без образование, които не знаят елементарни факти за Украйна. Точно това правим с филмите – разкриваме истината. Документалните филми показват живота отвътре, те показват личната история на човека и така войната не е статистика в новините, а става близка история, която започваш да съпреживяваш. Те позволяват на зрителя да влезе в кухнята, стаята, дома и сърцето на героя“.
“Замислихме нашия кинофестивал като площадка за междукултурен диалог, защото имаме филми в третото поредно издание тази година. Имаме международни филми и те са от цялата планета. Страхуваме се от нещата, които не познаваме. Мисията на фестивала ни е да запознаем хората, когато ги познаваме, те стават много близки, разбираме ги, не се плашим от тях и ставаме съпричастни.
Със специалните прожекции идваме само с украински филми. Искам българите да видят, че Украйна е много по-близа от Русия и като език, и като фолклор, и като култура. За втори пъти идваме тази година в България. Май месец представихме един филм, който се казва “Живото огнище“, разказа още Станева в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg