Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Културният сектор и структурното финансиране – накъде след едногодишните грантове

На 23 ноември Национален фонд "Култура" обяви избраните за финансиране с "Едногодишен грант" институции. Според фонда "програмата цели да подпомогне бенефициентите в постигането на по-висок организационен капацитет, повишаването на качеството и обхвата на събитията и продуктите, които създават, за да развият устойчивост и независимост в дейността си". Според представители на сектора има място за много подобрения, а някои важни за културния ни живот организации са били пропуснати, въпреки сериозните си заслуги и мащабните си бъдещи проекти.

Темата няма как да остане без отзвук – тя засяга съществуването и функционирането на стотици независими културни организации и прехраната на хиляди артисти, куратори, мениджъри и други професионалисти в сектора, които работят за, чрез или във тези организации. При това по думите на куратора Владия Михайлова Covid пандемията променя силно отношенията между независимото изкуство и държавата. Преди избухването ѝ културният сектор е оставен да се бори без никаква подкрепа, съгласно неолибералното мислене. Кризата обаче показва, че творците и културните оператори се нуждаят от държавна подкрепа, финансирането бързо развива и оживява сектора, а публиката, която очевидно се е нуждаела от по-добър достъп до култура, веднага скача на борда. Резултатът от две години пандемично финансиране, отвъд многократно увеличената продукция, са десетки нови независими организации, повечето от които имат нужда от програмите на НФК, за да имат устойчива дейност. Създадени са работни места, които сега са застрашени, а някои от най-интересните проекти в областта може да не се осъществят.

В "Какво се случва" с мислите и предложенията си гостуват четирима представители на културния сектор: Ралица Герасимова, артистичен директор на пространството за съвременна култура РеБонкърс във Варна;

Ясен Василев, който работи в сферата на съвременния танц и пърформанс като режисьор, драматург и критик и съуправлява “Drama Pact“, колектив от писатели и изпълнители, които споделят ресурси, вместо да се конкурират за тях; Виктория Драганова – основател на пространството за изкуство “Swimming Pool” и Владия Михайлова – куратор на галерия "Бял куб“ в Центъра за съвременно изкуство “Топлоцентрала”. Четиримата имат дългогодишен поглед върху отношенията между държавните институции и независимите културни организации.

Създаването и дейността на варненското пространство за съвременно изкуство РеБонкърс е добър пример за положителните ефекти от структурните грантове за културни организации. За кратко време и с не особено висок бюджет, но с добро познаване на сектора и много ентусиазъм, РеБонкърс успяват да съберат адекватен екип, който да състави разнообразна програма от събития, да привлече артисти от страната и чужбина, да привлече публика и да си създаде име. Тази година те не получават грант. Екипът на пространството ще трябва да измисли нов начин да го развива, а вече планираните събития вероятно ще трябва да се проведат “на мускули” в добрите традиции на българската независима културна сцена.

Повече за историята и бъдещето на РеБонкърс чуйте от звуковия файл.

Снимки – Национален фонд "Култура"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10