Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изгубената виагра на древен Рим

Силфиумът, използван като парфюм, лекарство, подправка и любовна отвара, пада жертва на успеха си

Ферула е вид цъфтящо растение, предложено като кандидат за легендарния силфиум. Расте в района на Адана, Турция.
Снимка: Wikipedia

Парфюм, подправка, афродизиак, предмет на лукса - силфиумът е бил любимата подправка на римляните, които я слагали върху почти всяко ястие. Силфиумът обаче пада жертва на собствения си успех и по времето на Нерон вече е изчезнал напълно, а днешните изследователи смятат, че е една от първите жертви на промяна в климатичните условия.

Колко са го ценили римляните можем да си дадем сметка от факта, че са секли монети с изображение на растението. Твърди се, че Цезар държал в запас около половин тон от него. Според Плиний то помагало срещу "кучешко ухапване, змийска отрова и хемороиди“. Можело да се използва и като контрацептив.

Силфиумът се добивал в района на Киренайка и експортът му води до забогатяване на населението, което започнало да сече горите, за да засява нови площи и да строи къщи и инфраструктура за растящото население.

Сечта на горите довела до ерозия на хълмовете, където растял силфиумът, което се потвърждава от скорошни разкопки в областта на Бенгази. Крехкият микроклимат бил разрушен и растението изчезнало напълно, а киренайската икономика, която зависела от него, западнала.

Подобна съдба днес може да застигне асафетидата, която наподобява по вкус и аромат силфиума (кобалтовожълта, когато е стрита на прах, с аромат на цитрус и лук).

В риск са и култури като кафето, морковите и ориза според Моник Симъндс от Градините Кю в Лондон и добавя: "Ние разчитаме за прехраната си на 10-12 растителни вида. Градините Кю събират семена от диви видове за своята банка семена, нещо което се оказва от особено значение днес, когато култивираните видове могат да се окажат уязвими срещу климатичните промени.

Ако нямаме прочувания и колекции на диви видове, няма да имаме резерви от генетичен материал в банките, които да кръстосваме в бъдеще", казва още Симъндс.

Повече за изчезналия аромат от времето на имперски Рим, чуйте от Никола Кереков в "Науката не спи".





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мароканските влакове са редовни, евтини и удобни

В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание  изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..

публикувано на 04.05.25 в 13:15
Юлияна Атанасова

Нетуберкулозните микобактерии са навсякъде около нас, но учените ги откриват и лекуват

Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..

публикувано на 02.05.25 в 18:00
Килимът

В Антигуа "постилат" килими от цветя и пясък

Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..

публикувано на 01.05.25 в 17:28
Диляна Денева

Как да осигурим среда, в която всеки да бъде включен

Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..

обновено на 01.05.25 в 10:28

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54