Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Физика на климатичните промени

"Аз не съм климатолог. Може би се питате защо един космолог и физик на елементарните частици би нагазил в темата за климатичните промени. Причината е, че други, чието бъдеще зависи от правителствените политики, както и онези, които трябва да са способни да преценяват неиздържаните твърдения на политици и медии, също не са климатолози.

Подробностите около мащабните климатични модели , които правят прогнози за бъдещето, може да са сложни и объркващи, но затова пък физиката в основата на глобалното затопляне е напълно ясна и достъпна", пише в книгата си "Науката за климатичните промени" Лорънс Краус.

Лорънс КраусИ въпреки, че в книгата има таблици и диаграми, тя наистина е написана достъпно и разяснява как човешката дейност е отговорна за глобалното затопляне и проследява връзката между затоплянето и тежките последици, които то ще има върху прехраната и подслона на стотици милиони хора, върху икономиката, здравните и социални системи, мигрантските кризи.

На прочутата метафора за светлината в края на тунела, която идва от бързо приближаващия влак, проф. Краус противопоставя друга: "Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които самите ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или да построим мост, по който той да мине безопасно край нас. Никога няма да узнаем, ако не опитаме."

Чуйте Димитър Николов, отговорен редактор на книгата, който разказва повече за проф. Краус и книгата му.

Лорънс Краус е канадско-американски теоретичен физик, професор по физика и автор на няколко бестселъра, включително "Физиката на Стар Трек" и "Вселена от нищото".

Той е привърженик на научния скептицизъм, научното образование и науката за морала. Краус е един от малкото живи физици, посочени от Scientific American като „обществени интелектуалци". Той е единственият физик, получил награди и от трите големи физически дружества в САЩ: Американското физично общество, Американската асоциация на учителите по физика и Американския институт по физика.

По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15