Наричат Николай Илчевски биограф на българско село. Той събира гласовете на обикновените човеци и техните земни тайни. В "Нашият ден“ писателят, сгушен на една спирка, а не в любимата гора или затънал в кал сред някое българско село, разказва за собствените си вълнения за днешния Никулден. Своят празник той ще посрещне заедно с приятелите и феновете на Панаира на книгата.
"Никулден, когато е в такъв урбанистичен вид, винаги е непривичен за мен. Обикновено аз съм на някакъв водоем, печем риба на скара върху камъните или съм в любимата си селска къща, където посрещам гостите си на огромна дъбова маса", казва писателят.
Твърди, че изговореното отива, написаното остава. Затова сме въвели писмеността, за да документираме нашите мисли. Писаното слово, то е оставено. Изливаш го през ръката си, после го поглеждаш и го прочиташ и след като го одобриш с поглед, не можеш да се оправдаваш с грешки на езика.
Нареждат Николай Илчевски в литературната традиция до Чудомир, Йовков и Елин Пелин.
"Смятам, че българският селянин е много неглижиран от обществото в началото на XXI век. Зарязан от управи и администрации, той винаги е бил носител на българщината", споделя писателят.
Споделя, че документира красиви хора, всеобщи философи. Както и невероятни поети по душа, които пресоват слама, а душата му е някъде из облаците.
"Това е част от моя народ и аз искам да го съхраня за другите от тоя народ. Ако трябва – и за други народи", посочва писателят.
"Българските села понякога миришат на тор, миришат на презрели домати, на пресни краставици. Кръчмата мирише на мастика. Обичам смеха на мъжете в кръчмите, които ги ползват за психоаналитично място. Те пият по една ракия за успокоение и изплакват болката си, смеейки се", казва Николай Илчевски.
И допълва, че днес ще празнува с хора, които ще го потърсят заради изреченията, които ще се спрат на щанда на "Панаира на книгата" заради заглавията на книгите му.
"Езикът е, за да се употребява. Не може да влезеш в една градина и да ядеш само ябълки. Българският език е огромна градина с всякакви вкусове, всякакви думи. Езикът е наш духовен олтар“, твърди писателят.
И подчертава, че ако тялото има сърце, има душа, има ум, то един народ ги има в езика. Езикът е душа, ум и животворен дух, който ни дава живот.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Да пребориш дадена зависимост означава да разчупиш оковите на собственото си минало. Да изчистиш ума и с тялото си е дълъг процес на бунт срещу хаоса и борба за живот. Документалният филм "Чистота или смърт" събира историите на хора, зависими от наркотици, алкохол и хазарт, в цел да даде нова перспектива за разбиране на зависимостите и..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg