Премълчаната история на мита за "Дядо Иван"

"Дядо Иван" е митологизираният образ на Русия, който е устойчиво залегнал в колективното съзнание на българите, живеещи под османска власт. Според мнозина този мит се е появява през Възраждането, но не всички са съгласни с това. Според дееца на Върховния македонско-одрински комитет капитан Йордан Трифонов (1908 г.) появата на "дядо Иван" произлиза от аналогия с царуването на Иван III или Иван IV.

В издадената през 1954 г. в Москва "История на България" се твърди, че за начало на легендата тръгва през 1472 г., когато е женитбата на Иван III за племенницата на последния византийски император –  София Палеологина. Чрез този брак Иван III формално получава по сватовска линия историческото право да се възкачи на трона на вече несъществуващата Византийската империя, завладяна от османците през 1453 г., както и моралното задължение да освободи балканските народи от чуждоземните нашественици.

Приносът за историческата проекция на мита имат както Търновският митрополит Дионисий Рали, така и на изключително влиятелният османски магнат и приближен на великия везир Михаил Кантакузин Шейтаноглу.

Днес образът на "Дядо Иван" е основната теза на русофилството в България.
В предаването участват историците проф. Никола Алтънков, Цочо Билярски, Янко Гочев и издателят Никола Григоров.