Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дванадесетокласникът Кирил Колев:

Историята е начинът, чрез който поддържаме жива държавата си

Епизоди от живота

Снимка: Христина Симеонова, БНР

Защо познаването на националното ни минало е в пряка връзка с възприятията ни за национално достойнство днес – това е една от темите, по която дискутират дванадесетокласници от профил "История“ в 138-о столично училище "Проф. Васил Златарски“, с преподавател Мария Николова.

В деня на студентския празник, рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден“ представя размишленията на бъдещите зрелостници, споделени през микрофона на Христина Симеонова:

Кирил Колев: Лично за мен, за да се нарека „човек“, трябва да се нарека „българин“. А за да се нарека българин, трябва да знам собствената си история. Историята не е само факти, години и дати, историята е да съживяваш личности, които са правели неща, непобиращи се в акъла на нормалния човек. Тя е начинът, чрез който държим душевно жива държавата си и ако спрем да я учим, тогава всички тези личности, ще са си заминали безсмислено“.


Според съученичката му Цветелина омаловажаването на историята и нейното значение за хората, понякога се ползва включително и от медиите за привличане на аудитория:

"Примерно в разни предавания се вижда, че нонстоп разни хора – независимо на каква възраст са – не знаят някакви факти за собствената си страна, като например коя година е създадена българската държава или кой е първият ни хан...“.


Слабото познаване на историческото ни минало според Никола Колев пък е „ярък пример за нашето младо общество, което не може да се обедини под една цел – да си знае историята“. Той споделя, че според неговите наблюдения, съучениците му най-често избират профилиращите си предмети в училище с цел да имат просперитет в кариерното си развитие впоследствие. Затова и интересът към предмет като историята е значително по-малък, отколкото към математиката или географията, например.

Интересът към историята обаче няма как да се изгражда само в училищната среда, опонира с мнението си Алекс Младенов и се аргументира с това, че в училище историята се изучава като твърде обобщена фактология, в учебниците липсват малките детайли, които те провокират да проявиш задълбочен интерес - „Не се обясняват да кажем, операциите, които са били извършени или е трябвало да се извършат, но не са. Това прави историята малко непривлекателна за нормалното дете, което си избира профил. А всъщност познавам много хора, за които историята е хоби, но те знаят много повече от 99% от тези, които я изучават като профил“.


Според Калоян Пенов историята е това, „което са живели нашите предци, което живеем ние и ще живеят и тези след нас“, а Константин Тончев добавя, че националното достойнство е свързано не само с познаването на историята, но и с това да си променим манталитета:

„Няма как да празнуваш националния празник 3 март под ритмите на поп фолк дивата Галена, да си качил 30 сторита в социалните мрежи с лика на Христо Ботев или цитат от някое велико стихотворение в този ден, но в същото време да не знаеш, кога се отбелязва Независимостта на България, например“.

Пълните мнения на участниците в дискусията можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Христина Симеонова, БНР
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Капка Тодорова: Като признава палестинска държава, Западна Европа сякаш награждава "Хамас"

Защо "признаването на палестинска държава възнагради терора на "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин и завърнала се наскоро от Израел. "Признаването на палестинска държава беше обяснено от всички, които в момента подкрепят тази вълна на признаване – че става дума за..

публикувано на 27.09.25 в 09:10
Велислав Величков

Велислав Величков: Представете си какво ще се случи, ако Пеевски наистина стане премиер

Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". "Очаквах точно това да се случи, тъй като проследих всички превратности по неслучайното разпределение на делото. Всички дела по мерките на варненския кмет и на..

публикувано на 27.09.25 в 08:55
адв. Христиан Митев

От какви промени се нуждае Законът за меценатството?

Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат ( Gaius Cilnius Maecenas ) – е доверен приятел и политически съветник на римския император Октавиан Август. Патрон на така наречената нова генерация от "Августовски поети". Името му става пословично за богат покровител на изкуствата. Той насърчава дейността на творците още в I век..

публикувано на 26.09.25 в 15:20
съдия Марияна Кънчева

Ефективна правна защита на семейното жилище

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е единадесетото издание. В днешната единадесета   рубрика , посветена на актуалната..

публикувано на 26.09.25 в 12:40

Виктория Викторова: Как да излезем от капана "Синдром на самозванеца"

Какво е да попаднеш в капана "Синдром на самозванеца" и как той може да повлияе на професионалния ти път и личния ти живот? Разговор с Виктория Викторова , психолог, журналист и "представител на растящата армия от мними самозванци" . Синдромът на самозванеца (Impostor syndrome) е психологически феномен, при който хората, въпреки реалните си..

публикувано на 26.09.25 в 10:53