Д-р Стоян Георгиев е специалист по обща хирургия, но запален любител историк още от детските си години. Роден в сърцето на Северозапада – в Монтана, той практикува лекарската си професия във Велинград и споделя, че всяко кътче от България, в което е работил до момента, го кара да се удивлява от културната и етнографска пъстрота на страната ни. В предаването "Нашият ден“ той споделя за личния си интерес към историята и убедеността, че не бива да подценяваме любознателността на младите хора.
"Аз съм учителско дете и още на 5-годишна възраст, поради стечение на обстоятелствата, вече можех да чета. Случайно в Градската библиотека попаднах на една много интересна детска книжка със страхотни рисунки, където се описваха битки на българската войска от Средновековието с различни врагове. Прочетох я и установих, че това нещо ме интересува и започнах системно да търся такива книги, които да ме запознаят с подобни моменти от миналото."
Д-р Георгиев добавя още, че за него книгите, за разлика от съвременните визуални средства, предполагат фантазия и възможността да си представиш нещата, както ти ги виждаш, а не както някой друг ти ги показва. И в същото време книгите, базирани на архивни материали и документация, остават най-сериозните и достоверни извори на информация.
За него е най-интересна античната история и по-конкретно периодът на Римската република и Римската империя. Средновековието от своя страна го вълнува най-вече заради историята на Балканите.
"Историята на Балканите през Средновековието е доста по-различна от тази на Западна Европа поради ред стечения на обстоятелствата и различни процеси. Но може би в нея се корени и това, което сега сме ние днес. Тия процеси, които са протичали тогава, много често циклично се проявяват и след това."
Според Стоян Георгиев фактът, че най-вече знанията от училище стоят в основата на възприятията ни за историята, е едновременно и плюс, но и минус.
"Начинът, по който историята се преподава в училище, представлява базата, на която всички ние в повечето от случаите оставаме. Тоест хората, които не се занимават пряко с историческа наука, си остават с това, което са научили в училище. От там нататък се оформя техният, така да се каже, исторически мироглед. И тъй като в определени периоди от нашето развитие, като общество и държава, ние сме учили нещата по определени начини, идва един момент, в който дадено поколение се сблъсква с това, че следващото поколение вижда нещата по различен начин. И тогава идват някакви драми, примерно. Това важи, между другото, за всички народи, не само за нашия."
На въпрос – кои са историческите теми, на които българите най-много се палят, той обобщава, че събитията, които са оставяли най-тежка травма в историята на народа, са и най-честата причина за избухването на исторически спорове, емоции и реакции.
"И пак опираме до това, че в повечето от случаите преценката за такива травмиращи периоди се дължи на базовото обучение в училище, където, за съжаление, в много случаи нещата се минават твърде повърхностно. Обучението в училище ни запознава с даден проблем, без да ни дава неговото решение. Когато човек попорасне и узрее достатъчно, идва момент, в който започва да търси съвсем различни източници от тези, с които е бил запознат, и започва да гледа от съвсем различен ъгъл на нещата“.
Според него едва при такава степен на зрялост човек осъзнава, че споровете, подплатени с повече емоции, отколкото с факти, както и различните прояви на "трапезен патриотизъм“, всъщност са безсмислени. Добавя още, че младите хора, колкото и странно да звучи това, не са безразлични към историята, а напротив – любознателни са, стига да успееш да запалиш интереса им към дадена тема.
"А дали ще се заинтересуват истински, тоест да почнат да търсят – зависи от нас, поколението на бащите им и дядовците им, въобще – от предишните поколения. Ние сме тези, които по интересен и цветен начин да ги накараме да се заинтересуват какво е било нашето минало", допълва той.
Още подробности от разговора със Стоян Георгиев можете да чуете в звуковия файл.
Явор Иванов, докторант в Софийския университет и преподавател в Българското неделно училище "Райна Княгиня" в Дъблин, Ирландия, коментира в ефира на предаването "Нашият ден" темата за бездомничеството и неговите причини. По думите му делът на хората, които доброволно избират живот без дом, е изключително малък. Макар подобни случаи да се срещат..
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg