"Явно бе, че за да заслужа по-добра участ, трябваше да платя прекалено висока цена, да продам личните си убеждения, да направя може би и някому зло, а аз не съм годен да се примиря с такова самоомърсяване. Успявах да се провирам между несправедливостите и жестоките удари, без да ми тежи нещо на съвестта. Запазвайки мълчание и задоволявайки се с най-малкото парични средства, запазвах убежденията си, независимостта си в мисленето и разсъждението, успявах морално да се самозапазя, а това бе най-важното за мене.“
Това са думи на композитора Лазар Николов в "Разказ за преживяното. Биографични бележки и размисли". Както пише в предговора редакторът на книгата проф. Юлиан Куюмджиев, книгата е "хроника на повече от половин век – времевият обхват, посочен от автора, е от началото на 30-те години на миналия век (детството му) до края на 1988 година, а текстът е писан в период от петнадесет години" и заключава – "спомените му представляват изключително важно свидетелство за времето, в което е проправен пътят на Новата музика в България.“
Елиана Захариева разказва за книгата по повод отбелязването на 100-годишния юбилей на композитора в сп. "Култура": "Около пет години преди кончината си чичо ми Лазар Николов донесе у нас един добре опакован пакет и ми го даде с молбата да го съхранявам, да не го чета и да го отворя след петнайсет години. Така и направих. През 2020 г. отворих пакета и прочетох написанoто от него – ръкопис в пет тетрадки. За мен текстът освен интересен с фактологията си, разбира се, през субективния поглед е и дълбоко емоционален. Предоставила съм го на трима музиканти, които в последните години от живота на Лазар Николов бяха неотлъчно до него – Драгомир Йосифов, проф. Юлиан Куюмджиев и проф. Ангелина Петрова".
Книгата "Разказ за преживяното. Биографични бележки и размисли" вече е факт. В нея можем да прочетем спомени за имена от българската музика като Любомир Пипков, Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Димитър Ненов, Константин Илиев, Георги Тутев, Добрин Петков, Васил Казанджиев. На корицата е портретът на композитора (1940 г.) от Никола Ганушев. В Националната музикална академия на 9 декември ще се състои премиерата и концерт с изпълнения на творби от Лазар Николов.
Чуйте проф. Юлиан Куюмджиев.
Снимка – НМА "Проф. Панчо Владигеров"
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
