О, зла работа на нас сега!

Дори само заради неизбежното сравнение с все по-агресивно нахлуващите непривични и чужди за езика ни възклици от американския английски като натрапливото "уау", "упс", "оуч" и прочие, темата буди жив интерес. Тя е привлякла вниманието на проф. Марияна Цибранска и доц. Ваня Мичева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН, които изследват две големи групи средновековни текстове.

Първата обхваща бележките или приписките, оставени в полетата на ръкописи от Х до XVIII век от техните преписвачи. Скромните и усърдни книжовници не са си позволявали намеса в основните религиозни текстове, които грижливо са преписвали на ръка, затова пък в полетата са оставили малко на брой, но много интересни за изследователите бележки. Там те са си позволили да споделят за тегобите и изпитанията на труда си, за сполетели ги несгоди и премеждия. Тъкмо там се намират и междуметията или възклиците, изразяващи емоциите на обикновения смъртен човек. "О, ох, е де, уви, олеле, майко моя, брате мой, царю небесни, амин" и днес са познати и използвани, макар че понякога в различен контекст.

Други като "тако ми Бога," се откриват в диалектите. Многобройни са възклицанията, включващи елементи като "горе, горко, зле, тежко" – напълно отговарящи на тежкия и неблагодарен труд на преписвача, но и типични за себесъзнанието и себепредставянето на християнина.

Втората група текстове са новобългарски дамаскини от XVII век, написани на език, много близък до живата народна реч, и затова показателни за изразяването на емоции чрез възклицания пак в гамата на болката, окайването, скръбта и по-рядко на радостта и приятната изненада. Интересен е въпросът дали междуметията в средновековните текстове, превеждани основно от гръцки, са пренесени или повлияни от този чужд и основен в религиозната книжнина език. Отговора ще чуете в аудио файла.