"Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма "Христо Ботев“ за седмицата от 5 до 11 декември. Това са някои от акцентите в предаването от 11 декември:
На 6 декември се откри в Националния дворец на културата 49-ият Софийски международен панаир на книгата. В него участват над 150 издателства, а на 11 декември, е последният му ден. Паралелно с Панаира тече и Софийският международен литературен фестивал. Двете събития предлагат богата програма от срещи и дискусии с български и чуждестранни автори.
"Книга на безпокойството" на големия португалски поет, писател и есеист Феранандо Песоа излезе в ново издание. То е базирано на подбора и тематичната подредба на Мария Хосе де Ланкастре – професор по португалска литература и преводачка на Песоа на италиански и включва откъси според желанието на самия автор. Томът с твърди корици и илюстрации от Капка Кънева се появи за 87-ата годишнина от смъртта на поета, която се отбелязва на 30 ноември.
Филмът "Малкият Никола: Какво чакаме, за да бъдем щастливи?“ тръгва по кината дублиран на български. Главен герой в него е Малкия Никола, находчивото момченце от книжната поредица на карикатуриста Жан-Жак Семпе и писателя Рьоне Госини. Но историята отива по-далече. Освен познатите сюжети, Семпе и Госини разказват и за своето приятелство и съвместната си творческа кариера и осветляват истината за едно детство, изпълнено с надежди и мечти.
На шести декември в галерията на СБХ на ул. "Шипка" 6 бе открита изложбата "Изоставените" по повод 120 годишнината от рождението на художника Васил Бараков. Изложбата е посветена на един напълно непознат дял от творчеството на Васил Бараков – на намерените в двете достигнали до нас папки на автора, оцелели след рухването на неговия дом и ателие в Драгалевци.
Театралният експеримент "Stable Genius. Процесът срещу драматургията" се играе в Гьоте-институт в три вечери – 9, 12 и13 декември. Автор на текста е Александър Мануилов, режисьор Милена Станойевич. Участват актьорите Емилия Тончева, Явор Костов-Йондин, а във всяка от вечерите гостува по един незапознат с текста актьор: Валентин Ганев, Весела Казакова или Ива Тодорова. Представлението е на границата между класическия и експерименталния театър, а целта е да въвлече публиката в размисли по глобални теми като цензурата и автоцензурата, нарастващия шовинизъм, хомофобия, расизъм и изолационизъм. Текстът на Александър Мануилов е създаден през 2020 г. по време на творческа резиденция в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт. Номиниран е за наградите за драматургия на фестивала "Нова българска драма" в Шумен, 2020-2021 г. В Гьоте-институт е първото му представяне пред зрителите.
Писателките Софи Дол от Франция и Пия Лейно от Финландия, бяха сред специалните гости на Софийския международен литературен фестивал. Софи Дол и Пия Лейно са носителки на Наградата за литература на Европейския съюз, а Анна Кове е номинирана за същия приз и е лауреат на литературни отличия в родината си. Софи Дол (р. 1965) е френска театрална актриса и писателка. Автор е на романите „Камий, моето вдъхновение" и „В голямата обществена пералня". Първият, пресъздаващ болката от смъртта на дъщеря й, има награда за дебютен роман (на сп. „Lire“), а „В голямата обществена пералня" печели Наградата за литература на Европейския съюз. Книги на писателката Пия Лейно (р. 1977) са преведени на близо 15 езика. Тя работи почти две десетилетия като журналист във финландската информационна агенция STT. Първият роман на Лейно, „Грозният касиер" (2016), е хумористичен поглед към риалити телевизията и натиска, пред който са изправени жените. Лейно печели Наградата за литература на Европейския съюз и наградата Helmet с втория си роман – дистопичния трилър „Раят“ (2018). Следващите й две книги са „Извънреден труд" (2020) и „Апогей" (2021).
Подробности по тези теми и още културни новини чуйте в предаването от 11 декември.
Снимка – СБХ
Когато чуем израза "двойнствен живот", често си представяме човек, който може би не води много честен такъв. В контекста на професиите обаче, това може да вземе невероятни обрати, които будят повече възхищение, отколкото съмнение. Такъв е случаят и на Ния Атанасова. Основното ѝ занимание е детската хирургия, но извън него е развила страстта да..
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
Всяко време има своето съвременно изкуство. Това е сякаш самоочевидна истина, върху която не се замисляме. А може би трябва. Често чувам, че нашето днешно съвременно изкуство е неразбираемо, че не е ясно какво е искал да каже авторът, а друго си е класиката, която виждаме в музеите. И също толкова често ми се е искало да попитам дали наистина..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
