С две събития у нас отбелязваме 100-годишнината от рождението на хърватскaтa поетeса Весна Парун. Снощи в Народния театър "Иван Вазов" се състоя представлението по нейни творби "Аз, която имам ръце по-невинни" – aвторски проект на Загребското театрално ателие, а днес се открива и изложба в къща-музей "Никола Й. Вапцаров" за живота на Весна Парун под надслов "Фанатик на истината: Весна Парун в Народна република България (1962-1967)".
Весна Парун е тясно свързана с нашата страна и интелектуалния ѝ елит по времето, докато е живяла в България – от 1962 до 1967 година, когато я екстрадират с обвинението, че е шпионин на тогавашния югославски президент Й .Б. Тито. За това, че е била следена от Държавна сигурност у нас, свидетелстват съхранените в Българския държавен архив в София донесения на четирима агенти, за които Людмила Миндова пише в студията си "Поетесата и Държавна сигурност. Весна Парун в България". Самата поетеса пише следното:
"А аз междувременно с пясъчен часовник в сърцето и гонг в главата пресякох българската граница, водех ултракафкиански съдебни дела почти на живот и смърт от другата страна на Стара планина, учих се от големия дисидент Радой Ралин – ждановски, тодорпавловски и тодорживковски изгнаник – да пиша пародия, сатира, епиграма. Въоръжена с това, се върнах в родното лоно, където – ето ти идилия – папагали и гарвани ме засипаха с бърборене и квазиполитически клевети. Благодаря им."
Изгонена от България, тя се завръща в родината си, където също не е приета с радост. Днес обаче тя е смятана за най-добрата хърватска поетеса. Ето какво казва за нея поетът и преводачът Тонко Мароевич, голям ценител на творчеството ѝ: "Наш културен и емоционален дълг е да припомняме епохалното значение на нейното творчество и да насърчаваме широката публика да се обърне към вдъхновяващите и с непроходна стойност нейни стихове и страници!“
Освен много от съвременните български поети, тя е превела и издала книги на Пеньо Пенев и Христо Ясенов. Нейни преводи на български има само в една книга с избрани стихотворения от 1964 г. Катя Зографова публикува през 2016 г. "Българскта одисея на Весна Парун".
Повече за Весна Парун чуйте от преводачката Ксения Банович и Людмила Миндова.
Снимки – къща-музей "Никола Й. Вапцаров"
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
