Какви са темите на годината за хората, които наблюдават с тревога водите на България? Трудно ли се доказва какво се случва с една река и кой е виновен за нейното състояние?
“Не, това се доказва много лесно. Стига да отидеш навреме, а това е в мига, в който се чуе, че се случва нещо с реката. Тогава отиваш и започваш да гледаш, ако я познаваш, може да знаеш и преди това, както стана със случая в Своге. Там познавах всеки камък и знаех много добре каква е причината за пресъхването“.
Това каза пред БНР Димитър Куманов от Сдружение “Балканка“.
“Случай на замърсяване на река се доказва трудно, тази година не се сещам за някакво конкретно супер замърсяване, както имаше предишните. Имаме случаи на реки у нас, над които не летят мухи, толкова са замърсени“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Екипът на министър Сандов направи някои хубави работи, когато бяха в Министерството на околката среда и водите. Обявиха няколко защитени местности по Закона за защитените територии. Бориха се малко за замърсяването на въздуха, например в ТЕЦ “Марица 3“. Но специално на тема води този екип нанесе непоправими щети, изобщо на развитието на опазването на водите.
Първо, има едни документи, които се наричат Планове за управление на речните басейни, там нищо не помръдна, докато бяха те. Въпреки нашите настоявания да се публикуват нови графици, не е ясно кога ще станат готови. Чух новата министърка да казва, че има нов график, който ще е готов към 2023 г., но никой още не го е виждал“.

Според него “това, което може би ще нанесе в бъдеще най-голяма вреда на нашата дейност, е нещо, което беше одобрено по времето на министър Сандов от Националния съвет за биологично разнообразие - „План за действие за опазване на Поточния рак“. Това ще окаже ужасяващо въздействие върху водите, тъй като този рак е приоритетен вид за опазване, много ценен. В този план за действие изобщо замърсяването на водите, дори от минна дейност, не е идентифицирано като заплаха за вида, а той е много чувствителен“.
Наводненията - има ли още застрашени места у нас?
“Рискът от наводнения в нашата държава, като член на ЕС, трябва да се управлява по съответната директива. У нас нищо такова не се случва. В конкретния случай с трите наводнени села въпросът беше с безумната сеч, която е над тях. Това не са единствените села. Не само сечта е един от големите проблеми, а и горските пътища, които се прокарват. Това се случва масово. Дървесината, която не върши работа, се оставя по склоновете и после водата я повлича и тя отива и задръства коритата.
Другият проблем е с т.нар. техногенни наводнения, когато ние сами правим рискови съоръжения по реките.
“Продължаваме промяната“ и правителството на Румен Радев едновременно внасят два еднакви законопроекта, с които да може да се променя предназначението на частните имотите в зелените площи на градовете. С отпадане на предвижданията тези площи да се използват за обществена полза, всеки който има някакъв частен имот, който е в паркове и градинки, ще може много лесно с този законопроект да строи там, каквото си иска“, посочва още той в интервю на Люба Константинова в “Нашият ден“.
Снимки: БНР, Община Русе
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg