Лесно можем да наречем Софийската опера и балет институция, пазител на на високото музикално изкуство, но от каква именно подкрепа се нуждае оперното изкуство у нас?
“Нужни са закони, които да официализират националността и идентичността на една култура. Когато направихме един конгрес на Световното оперно изкуство в София и дойдоха над 120 директори на оперни театри, се каза, че Софийската опера има идентичност.
Посочете ми един театър в света, който сам, със собствени средства, певци и артисти може да направи “Янините девет братя“, да отиде на сцената на “Болшой театър“ и да представи своето изкуство само с българи, които пеят на чист оригинален език. Имаме седем гостувания в Япония, имаме в Бразилия и в Германия. Ето това прави Софийската опера, тя е истински посланик на българското изкуство по света“, казва акад. Пламен Каталов в изнесеното студио на “Нашият ден“, директно от сградата на Софийската опера и балет, излъчено на 20 декември.
Сцените...
“По време на пандемията Софийска опера принудително излезе навън и играхме на осем сцени. В момента имаме голямата и малката сцена на Софийската опера, езерото Панчарево, парка на “Военна академия“, Белоградчишките скали и непременно пещерата Магура, където заедно с г-н Антоан Николов правим този пърформанс “Вагнер-Магура“, казво още той в интервю за БНР и подчертава:
Синхронът на операта с природата е феноменален. Имаме един божествен паметник на природата – Белоградчишките скали и пещера Магурата, които естествено ме “потърсиха“, за да съединим изкуството и природата в едно цяло. Това развива културен туризъм в един район, който е доста пренебрегван в своето развитие в последните години, а е край с голяма история“.
Откритите сцени...
“Маестро Карталов е известен със своите оригинални идеи. За първи път му се доверихме с кмета Софиянски през далечната 1996 г. и направихме първата опера на площада. Тогава имаше много вълнения дали ще стане, или не. Оказа се едно много интересно събитие. Когато преди няколко години се срещнахме и заговорихме за възможностите да направим нещо за Северозападна България, идеята ми се стори много оригинална, а времето доказа, че той е бил прав. Този фестивал се превърна в най-голямото културно събитие на Северозапада. Тази година възстановяваме спектаклите в пълния им блясък“, казва Антоан Николов, изпълнителен директор на Съвета на директорите на винарска изба “Магура“.
Какво трябва да бъде направено в законодателно отношение, за да бъде мотивиран българският бизнес да инвестира в изкуство и култура?
“Когато се правят инвестиции и сериозни дарения в областта на спорта и културата по света, се ползват данъчни облекчения и това е нещо нормално. Трябва да се намери синергията между участието на държавата, между това какво печелят културните институции сами от дейността си и помощта от страна на българския бизнес. Ако се намери този баланас и той бъде нормативно регулиран, печелим всички“, казва още Николов.
Акад. Пламен Карталов и Георги Спасов се запознават по време на спектакъл на “Аида“, когато Спасов идва при акад. Карталов с желание да подкрепя начинанието.
“За мен беше голямо удоволствие да гледам “Аида“, беше едно невероятно събитие. Ходил съм по много опери на площади и на други места извън България, но това беше нещо уникално. Видяхме конница, която тържествено влезе на площада“, казва от изнесеното студио на “Нашият ден“ Георги Спасов, собственик и изпълнителен директор на авиокомпания “Хелия еър“, който подкрепя сцената на Панчаревското езеро.
В разговора на Нина Цанева, излъчен от изнесеното студио на “Нашият ден“ от сградата на Софийската опера и балет на 20 декември, участие взеха акад. Пламен Карталов, Антоан Николов и Георги Спасов.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg