Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музей за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров"

7
Снимка: Захари Миленков

Какво знаем и какво не знаем за създаването и дейността на Музея за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров"? Кои са най-интересните експонати в неговите колекции и какво може да очакват посетителите? За неговата дейност, както и за интересни събития, свързани с развитието на радиото, в предаването гостуват д-р Антоанета Радославова, уредник на музея, и Захари Миленков – инициатор за създаването на този музей и първи негов уредник, един от ръководителите на "Златният фонд" на БНР. Музеят е създаден през 1998 г., но по стечение на редица обстоятелства, за определен период прекратява дейността си. От месец декември 2012 г. музеят отново предизвиква интереса на българската общественост, когато неговите експозиция пак са достъпни за публиката, на втория етаж в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски".

Захари Миленков и д-р Антоанета Радославова
"Музеят не е прекъсвал работата си, защото през това време, когато не работеше с посетители, ние правихме записи, събирахме спомени за историята на радиото. 1998 година СУ отбеляза свята 110 годишнина. И "гвоздеят" на тази програма за 110-годишнина беше и откриването на музея. Но за да се получи този музей, аз работя много години отпреди това, много години отпреди това.Още когато работех в радиото – в "Златния фонд" – събирах документи, различни апаратури – такива, каквито са били от едно време – и ги оставях в едно складче.Когато тук в радиото съм правил опити да създадем музей – не можа да стане…" Това сподели Захари Миленков още в началото на срещата ни в студиото.


А д-р Антоанета Радославова изрази своята благодарност към всички, които подкрепят дейността на музея. "Аз искам тук за кажа нещо, което е изключително важно – на музея помагат колегите от радиото. Така е ! Аз съм безкрайно благодарна на всички колеги, както от звукозаписа, така и на всичките дирекции от радиото – програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", "Предавания за чужбина"… Всички колеги донесоха снимки, донесоха ценни материали, награди. Даже една колежка донесе часовника, който ѝ е дарило радиото – да се съхрани в нашия музей. И не само това. Колегите се събираме, това е една от социалните функции на музея, два пъти месечно в петък, в 17 часа – събираме се в клуб, който сме нарекли "Родно радио".


Д-р Антоанета Радославова
завършва музикознание в НМА "Проф. П. Владигеров" през 1974 г. и започва работа като музиколог в Русенската филхармония. В БНР постъпва през 1976 г. и остава в медията до пенсионирането си в 2009 г. Като музикален редактор се изявява в трите програми на радиото – "Хоризонт", "Христо Ботев" и "Орфей", а от 1987 г. е отговорен редактор и музикален журналист в "Радио България" – предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години е хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Кл. Охридски".

Автор е на изследвания върху историята и програмата на Българското радио, както и върху творчеството на изтъкнати музиканти, публикувани у нас, в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио 1930-1944 г." – първото изследване на тази тема в българското музикознание. Автор е на две книги, излезли през 2010 и 2014 г. От 2014 г. до днес е уредник в Музея за история на радиото в България "Проф. д-р В. Димитров".


Захари Миленков постъпва в Българското радио през 1961 г. и в продължение на 10 години работи като звукооператор и звукорежисьор. От 1971 г. е назначен в Златния фонд на БНР и е негов ръководител от 1981 до 1991 г. Благодарение на неговата активност "Златният фонд" на БНР придобива статут на Национален звуков архив на България. От 1990 г. е поканен за хоноруван преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Кл. Охридски". През 1993 г. е назначен за завеждащ радиостудиото на университетското радио "Алма Матер", а по-късно на целия студиен комплекс и продължава да е хоноруван преподавател. Проектирал е и е изградил заедно с колегата Христо Здравков над 40 радиостудиа в София и страната. В периода 2000-2005 г. е технически директор на частното радио "Експрес". Той е един от създателите на Музея, негов първи уредник и създател на "Златен фонд" в Музея.

Снимки: Захари Миленков, Божидар Любенов

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

На Ивановден с актрисата Ивана Папазова

Актрисата Ивана Папазова, която широката публика познава от сериала "Скъпи наследници", смята, че името ѝ ѝ носи късмет. Едната ѝ баба се казва Вангелия, а другата – Иванка, затова и тя се озовава по средата. Кръстена на бабите си, Ивана носи гръцките корени на дядо си и усещането за творчество от родителите си. Майка ѝ е детска учителка, която..

публикувано на 07.01.25 в 14:35
 Вера и Андре Шандел

"Есента на ловеца" – Вера и Андре Шандел с кинопремиера за любовта

Творческият тандем Вера и Андре Шандел кани любителите на авторското европейско кино на премиерата на "Есента на ловеца" на 18 февруари в кино "Люмиер". Филмът тръгва официално по кината от 21 февруари 2025 година. Един български игрален филм на един белгийски режисьор дава обещаващо начало за качествено българско кино в началото на годината с..

публикувано на 07.01.25 в 13:10
Кире Гьоревски (Димитър Общи) в спектакъла „Наблюдателите: хипотеза за отвъдното“ на Явор Гърдев в Народния театър

В обувките на превъплъщенеца

Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на екрана. Послушал е вътрешния си глас и той го отвел от Битоля в София, от порастването до съзряването. Едва ли има поле за изява, тъй като все пак е актьор, мим и хореограф, в което да не работи за..

публикувано на 07.01.25 в 13:05
Дечо Таралежков, Теодора Церовска и Невена Семова

Международен ден на киното с Невена Семова и Дечо Таралежков

Създателите на първия филм Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят.  Продуцентът Невена Семова и сценаристът Дечо Таралежков разнищват в нашия разговор как се е развило седмото изкуство.  Киното е "краста" и изисква пълна..

публикувано на 07.01.25 в 09:41

Как мислим за бъдещето

В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия.  Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации?  Как се е променяла представата..

публикувано на 06.01.25 в 18:48