"Пиеса за двама" е най-новото заглавие в афиша на Театър "199 Валентин Стойчев". Постановката е на Елена Панайотова по една от по-малко познатите пиеси на големия американски драматург Тенеси Уилямс.
Самият автор определя тази творба като сърцето на своя живот и като най-красивата си пиеса след "Трамвай "Желание".
"Много зрители днес ще приемат тази пиеса за загадка, но ще дойде ден, когато тя ще се превърне в разбираема за всеки в театралния салон." Тази увереност Тенеси Уилямс споделя през 1973 година за "Пиеса за двама" и днес тя е категорично защитена в нашия театър от постановката на Елена Панайотова, дръзнала да посегне към енигматичната същност на този магнетичен текст по начин, по който той може силно да вълнува съвременния зрител. И всичко това става, разбира се, с помощта на мощната и смела интерпретация на двамата актьори – Нона Йотова и Веселин Анчев", казва по повод премиерата драматургът Андрей Филипов.
"Уилямс създава няколко версии на "Пиеса за двама". Първата от тях е представена през 1967 г. в Лондон и Чикаго, а последният вариант е изпълнен за първи път в Лондон през 1973 г. В България този вариант се поставя за първи път.
Брат и сестра са изоставени от актьорската си трупа пред препълнена с публика зала в неизвестен държавен театър. Те решават да играят "Пиеса за двама", в която истинският им живот се слива с въображаемия на героите им, които са се затворили в дома си след трагичната смърт на техните родители. Пиесата размива границите между реалност, спомени и фантазии и предизвиква у героите паника от невъзможността да контролират собствената си съдба. Чрез пиесата те надават едновременно вик за помощ и вик на протест срещу социалната изолация, нетолерантността към различията и бездушността на обществото. Героите изминават дълъг път към среща с най-дълбоките си страхове и освобождаването от тях, осъзнавайки любовта, която изпитват един към друг.
В този предизвикателен текст Уилямс използва иновативен стил на писане, а теми като социофобия, страх от изоставяне и самота - са извлечени от неговия живот, личните му демони и чувство на вина към сестра му. Това е най-биографичната пиеса на Уилямс, върху която той работи почти десет години и чрез която дава на сестра си платформата, от която е била лишена от околните през живота си. "Аз не искам реализъм! Искам магия! Това се опитвам да дам на хората" – възкликва преди повече от половин век Уилямс и ние го следваме в спектакъла "Пиеса за двама".
Освен режисьор на постановката, Елена Панайотова е и преводач на пиесата, заедно с Кръстан Дянков.
Сценографията и костюмите са дело на Юлиян Табаков. Музика – Петър Дундаков.
Премиерните представления са на 21 декември и на 5 януари.
Снимки: Иван Дончев
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg