“Силно се съмнявам, че някой знае какво изпитват, живеещите в Украйна. Свикнали сме да живеем в едни безпрецедентни времена на мир. Особено моето поколение, родените след 1989 г. сме свикнали на наша територия да няма сблъсъци“, казва в ефира на “Нашият ден“ политологът Антони Герасимов.
“Ужасът на войната не е историческа отживелица, а нещо, което се случва. А сега се случва на територията на Европа и ние виждаме бягащи хора, но едва ли знаем точно как се чувстват. Докато за по-възрастните, въпреки фактическото състояние на мир, предлагано от биполярния модел на Студената война, е имало ограничения - прекъсвания на ток, постоянното чувство на заплаха, особено в Източния блог. Външният враг е бил много важен, за да може да се поддържа идеологическата обосновка на подобни режими. По-младите поколения живеехме в прекрасен нов свят, който започна да се пропуква тази година“, казва още той.
Защо страданието, породено от войната, се възприема различно?
“Може би се влиза в крайности, благодарение на новите реалности, които налагат социалните медии. От това балониране на хора всъщност се ражда неразбирателство. Ние не се разбираме в различните балони. Когато имаме едно разпокъсване на обществото, е нормално да има и лагер, който да не разбира страданието“, посочва още той в интервю за БНР.
Българската политика през 2022 г.
“Имаме една странна форма на безпомощен плурализъм. Опитваме се да изкажем някакво мнение и да извадим едни политически елит, който да бъде адекватен на днешните условия. Много трудно можем да изкараме такъв политически елит, който да бъде консолидиран и да гледа в една посока. Беше година на червените линии за вътрешната обстановка“, казва още политологът в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
Културният ни компас тази сутрин започва с фотоизложбата "Прекършени криле" в авиобаза Крумово . Тя представлява визуално изследване на съдбата на българските летци след държавния преврат от 9 септември 1944 г. и последвалия Народен съд – убити или хвърлени в затвора, уволнени по "подозрения" и изпратени в лагерите "Белене" и "Куциян" ,..
На 12 октомври светът отбеляза Деня за информираност за артрита – ден, в който вниманието е насочено към хората, живеещи с артрит и други ревматологични заболявания. Тези състояния не засягат единствено ставите – те могат да окажат влияние върху целия организъм и значително да променят качеството на живот. Именно затова ранната диагноза ,..
Фондация "Български институт за женско здраве" стартира кампания "Без компромиси" за превенция на тютюнопушенето сред момичета и бъдещи майки Фондация "Български институт за женско здраве" стартира информационно-образователната кампания "Без компромиси" , насочена към превенция на тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти сред две..
Култовото предаване "И рибар съм, и ловец съм" тази неделя беше гост на Сдружение ловно-рибарско дружество "Сокол" в град Харманли. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев проведоха увлекателни беседи на интересни и важни въпроси – за дивите свине, за африканската чума и предпазните мерки срещу нея. Също и за другите едри бозайници, за хищниците...
На 15 октомври светът отбелязва Международния ден на белия бастун – символ на независимостта и самостоятелността на хората със зрителни увреждания. Историята на този ден започва през 1921 година , когато Джеймс Бигс , фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В опит да се приспособи към новата си реалност и да се движи..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
