Кампанията "Чистата Коледа" ви кани да се включите в почистването на двата плажа, облечени в празнични коледни облекла.
Кампанията е под мотото "Морето не е за една ваканция".
Инициативата "Чистата Коледа" съществува от 2018 г.
Организатори са сърфистката организация WIND2WIN и блогът Lessplastic Bulgaria.
Тя е едно от най-посещаваните коледни екологични събития у нас.
Всяка година доброволците на кампанията събират отпадъци с приблизително тегло половин тон. До този момент са събрани общо 2000 кг пластмасови отпадъци, а доброволците, взели участие в почистванията са били над 150 човека от цяла България.
Тази година доброволци ще почистват два плажа на две различни дати: 26 декември – плаж "Аркутино" край Приморско, и 28 декември – плаж "Камчийски пясъци" край Варна. Началният час е 10.00 часа и за двата плажа.
"Идеята на кампанията е да обърнем внимание върху замърсяването на Черно море и да мотивираме повече хора, да дадат своя коледен подарък на природата – чрез почистване на избрани плажове, което този път ще могат да направят в два дена." – споделя един от организаторите Илияна Стоилова и добавя: "Проблемът със замърсяването на морето е актуална тема не само през лятото. През зимните месеци, макар и без туристи, плажове ни са покрити с боклук. Вярвам, че е важно е да показваме на децата, че плажовете ни са места за спорт, отдих, и социален живот и трябва да ги пазим чисти. Чистотата на морето е свързана пряко с човешкото здраве."
Инициативата "Чистата Коледа" помага на природата, а и носи много усмивки и добро настроение на участниците – всички които проявят желание да се включат в двете почиствания се приканват да дойдат на плажовете облечени в коледен дрескод, а след приключване на почистването, ще има тържество и награди.
Събитието е любимо на децата, най-малките са едни от най-нетърпеливите да дойдат на заветните дати – дегизирани като Дядо Коледа, Рудолф, Снежанка или джудженца – и да се впуснат в приключения. Кампанията "Чистата Коледа" има важна комуникационна мисия, тя е особено ценна за децата, не само защото е много забавна, но и заради образователния аспект – децата научават любопитни факти за морето, растителността и обитателите му, както и да пазят природата.
Според мониторинга за морски отпадъци на Института по биоразнообразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през зимата по българските плажове се срещат голям брой отпадъци. Силното вълнение, вятърът, морските течения и локацията на плажа са водещи фактори при замърсяването. Според ИБЕИ, на плаж Аркутино са открити 289 отпадъка за 100 м от плажа, на плаж Алепу – 188 отпадъка / 100 м, а на плаж Златна рибка – 110 отпадъка за 100 м от плажната ивица.
Проучване на учени от Института по океанология във Варна показва, че делфините в Черно море поглъщат пластмасови отпадъци.
През 2020 и 2021 година учените от института са изследвали стомасите на 31 мъртви делфина от видовете афала (Tursiops truncatus) и муткур (Phocoena phocoena). Труповете на делфините са локализирани на север от Варна, заплетени в мрежи за улов на калкан. В стомасите на 26 от делфините (83,87%) са открити пластмасови фрагменти. Размерът на пластмасовите фрагменти варира между 1µm – 5mm (микропластмаса) и 5mm – 25mm (мезопластмаса).
Общото количество на погълнатите пластмасови частици у всички делфини възлиза на 197 фрагмента. Средният брой погълнати пластмасови частици е 6.35 парченца за делфин. Най-често срещани са синтетичните влакна. Те се образуват при разграждане на рибарски принадлежности в морето (рибарски мрежи, въжета и съоръжения за аквакултури) или попадат там от сушата. Основен източник на синтетични влакна са дрехите ни. При пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха или до 0.1 мг влакна на 1 грам текстил. Малките влакна попадат чрез отпадните води в реките или директно в морето.
"Морето и отпадъците в него и на брега стоят целогодишно. Премахването на отпадъците от плажовете е мярка, която предотвратява разпадането на пластмасата на малки парченца. Инициативи като "Чистата Коледа" имат санитарен, но и силен социален акцент. Разпространяването на информация и ангажираността с проблема са първите крачки към решаването му" – споделя Никола Бобчев от Lessplastic Bulgaria.
Научно изследване, публикувано през ноември в сп. "Нейчър комюникейшънс", показа как се отразява на китовете морското замърсяване.
Сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса на ден. Те са и най-големият консуматор на микропластмаси - един кит поема до 43.6 кг пластмаса всеки ден. Пластмасата се намира в храната на кита.
През 2022 г. изследване на Нидерландската национална организация за здравни изследвания и направено от учени от Свободния холандски университет откри за първи път микропластмаси в човешката кръв. Проучването е публикувано в списание Environment International.
Половината от човешките пробите са съдържали PET пластмаса, която се използва в еднократните бутилки за напитки. Една трета от кръвните проби съдържа полистирол, използван за направата на опаковки за храни и други продукти. А една четвърт от пробите съдържат полиетилен – материала на найлоновите торбички.
Следете официалното фейсбук събитие "Чистата Коледа" за всички подробности.
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
С вълнуваща експозиция в HOSTGALLERY, София приключи арттерапевтичният проект "Изкуство, създаващо радост", насочен към деца, преминаващи през дългосрочно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg