Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даровете на антрополозите

Eдно от нещата, които свързват съвременния човек с предшествениците му, живяли в племенни групи в различни точки на земното кълбо е дарообменът. Системата, при  която получаваме подарък, връщаме подарък и продължаваме тези транзакции във времето.

В съчинението си "Дарът" френският антрополог Марсел Мос описва сложните дарови системи в традиционните култури, при които неовъзмезденият подарък се насища със зловредна енергия и се превръща в проклятие за онзи, комуто е бил даден, за дома му, за поколението му.

 
Накрая стигаме до една усложнена система на одушевени предмети с богата история и хора-функция, отговорни за правилното им циркулиране.

Това вероятно не внася голямо успокоение в момента, в който сметките ни изтъняват, докато купуваме свещници, чорапи на еленчета, коледни чаши и елхички, казващи "хо-хо", за да утвърдим отношенията си с роднини, колеги, учители, съседи и познати.

 
Все пак антропологията ни помага, разказвайки ни за Другия, ни помага да се вгледаме в себе си, да отстъпим крачка назад и да си припомним, че именно подобни практики на даване и получаване са в самата тъкан на общностите, които изграждаме.

Друга полза от трудовете на учените е напомнянето, че освен повече или по-малко пищни, даровете могат да са и нематериални: да отмените някого в домашно задължение, да погледате децата, да напазарувате, да приготвите храна.

 
За тези неща разказва Велислава Петрова, доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавателка в специалността "Културология" на Софийския университет.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ден на отворените врати организират в Института по геология на 22-ри април

В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..

публикувано на 21.04.25 в 17:39

Лекари и педагози подкрепят възможността родителите да извиняват отсъствия от училище до 15 дни годишно

Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията   им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..

публикувано на 20.04.25 в 15:40

В Италия записват рецептата за разложка капама

Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за   обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята,  завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..

публикувано на 20.04.25 в 09:38
Зографско евангелие, 10 век, глаголица, лист 43 б.

Глаголицата – наука и мистика

1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..

публикувано на 18.04.25 в 11:05

Атентатът в "Света Неделя" – престъпление на века

На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..

публикувано на 16.04.25 в 17:05