Eдно от нещата, които свързват съвременния човек с предшествениците му, живяли в племенни групи в различни точки на земното кълбо е дарообменът. Системата, при която получаваме подарък, връщаме подарък и продължаваме тези транзакции във времето.
В съчинението си "Дарът" френският антрополог Марсел Мос описва сложните дарови системи в традиционните култури, при които неовъзмезденият подарък се насища със зловредна енергия и се превръща в проклятие за онзи, комуто е бил даден, за дома му, за поколението му.
Накрая стигаме до една усложнена система на одушевени предмети с богата история и хора-функция, отговорни за правилното им циркулиране.
Това вероятно не внася голямо успокоение в момента, в който сметките ни изтъняват, докато купуваме свещници, чорапи на еленчета, коледни чаши и елхички, казващи "хо-хо", за да утвърдим отношенията си с роднини, колеги, учители, съседи и познати.
Все пак антропологията ни помага, разказвайки ни за Другия, ни помага да се вгледаме в себе си, да отстъпим крачка назад и да си припомним, че именно подобни практики на даване и получаване са в самата тъкан на общностите, които изграждаме.
Друга полза от трудовете на учените е напомнянето, че освен повече или по-малко пищни, даровете могат да са и нематериални: да отмените някого в домашно задължение, да погледате децата, да напазарувате, да приготвите храна.
За тези неща разказва Велислава Петрова, доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавателка в специалността "Културология" на Софийския университет.
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg