Какво се случва с минералните води на София? Известно е, че столицата е една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Преди време експертният екип “Околна среда“ от “Стъпка 2“ на Визия за София събира и анализира съществуващата информация за изворите на минералните води.
Събраната информация от е за 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат в Софийската котловина.
Каква е съдбата на това богатство?
“Все по-малко бани са запазени и ние ги губим ежегодно. В София е имало повече от десет такива, те естествено са наследство на Османски хамами, а преди това са били Римски“, казва в ефира на “Нашият ден“ арх. Ивайло Захариев от Българската сдружение за термално наследство:
“Много е ценно да се каже, че това са едни сгради, на които ценността им не е само сграден фонд. Това е цяла една култура на бани, за която често се шегуваме, че това са древните молове на България. Не само, защото тогава хората са се събирали и са оставали там по цели дни, но и майките са избирали девойки за съпруги на синовете си. Прекарвало се е много време в тях. Тази култура е наследство от Римската империя“.
“Ние наричаме местата с минерална вода бани, но банята в Банкя все още е спа център, възстановена е изцяло, но се ползва само едното крило и всъщност са смесени мъже и жени. Това е добре, че може да събере семействата заедно на почивка, от друга страна обаче, това е наистина спа център и хората са с бански. Ние загубваме тази банска култура, за която говоря до момента. Всички тези курорти, за които знаем – и “Карлови Вари“, и “Баден-Баден“, и “Будапеща“. Това са запазени бани и в днешно време“, казва още той в интервю за БНР.
Защо в София няма минерални бани?
“Затова трябва да се пита общината, с която ние много години се борим. Изгубваме тази култура, защото тя не се осъзнава. Когато една култура се неглижира 20-30 г., тя се загубва.
От извора на централна минерална баня всеки ден изтича 1 млн. литра на ден минерална вода. Това нещо го хвърляме в канала и в туби на граждани, които събират вода. София губи много от това, че не ползва ресурсите си. В града има над 30 извора, а ние имаме две-три стари минерални бани“, посочва още той.
Добрите примери…
“У нас има и добри примери, но те са в по-малки селища, като банята в село Ягода и тази в село Красново. Във Вършец например се правят много големи постъпления, за да се възстанови банята целогодишно“, казва още архитектът.
Какво трябва да се промени?
“Основната причина, която общината изтъква, е липсата на средства. За мен това е управленско безсилие. Проблемът е в цялостната липса на визия какво да се прави с минералните бани и с музеите на София. Тук отиваме изобщо към управлението на София, което очевидно не е добро“, казва още той в интервю на Божидар Александров за “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: БГНЕС, БНР
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg