Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нужен ли е ремонт на формулата за издаване на ТЕЛК решения?

Снимка: БНР

"Основният проблем в действащата в момента Наредба за медицинската експертиза, обнародвана през 2018 г., е обвързването на процента инвалидност само с едно-единствено заболяване. Човешкото тяло е сложна машина, в която едно заболяване отключва второ, трето, четвърто. А липсата на обективна оценка води до ощетяване."

Това казва в интервю за БНР Павлина Григорова, един от организаторите на групата "Против решенията на ТЕЛК и НЕЛК" в социалната мрежа.

Към днешна дата 660 000 души са освидетелствани пред ТЕЛК, а 37 000 души отпаднаха от системата след промените в нормативния документ, определящ процентите на инвалидност след  2018 г.

Според Павлина Григорова свалянето на процентите, доведе до отнемане на социална подкрепа и от липса на адекватна оценка на състоянието, тъй като това е базата за получаване на пенсия по инвалидност.

"Справянето с фалшивите ТЕЛК решения не беше решен, а корупцията се засили още повече", посочва Григорова.

И допълва, че Наредбата за медицинската експертиза трябва да се преработи и да се вкарат всички заболявания, в това число и редките заболявания, които водят да някакъв вид инвалидизация.

Повече можете да чуете в звуковия файл.
Мария Петрова - адвокат, специалист по медицинско право

"Решенията може да се търсят по правен ред, а именно лицата, които имат правен интерес. Това са всички лица, които се явяват по някакъв начин пред медицинската експертиза, било то ТЕЛК или НЕЛК, да заведат дело, с което да оспорят действащата в момента Наредба за медицинската експертиза, която безспорно има недостатъци“.

Това заяви в "Нашият ден“ адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

Тя допълва, че държавата изнемогваше да упражнява контрол поради липсата на електронно здравеопазване. Поради факта, че всеки в медицинската документация пише всичко.

"Все още има хора, които злоупотребяват с ТЕЛК или НЕЛК решения. Но основни потърпевши са наистина хората, чието здравословно състояние е увредено и имат нужда от социална подкрепа“, казва още Мария Петрова.

Според нея след последното изменение на Наредбата за медицинска експертиза се въведе текст, че едно лице боледува от едно основно заболяване и всички останали се явяват съпътстващи такива. От медицинска гледна точка трудно може да се направи разграничение дали състоянието им налага ползването на повече от една водеща диагноза. Това поражда у тези хора съмнение, че не са правилно оценени от гледна точка на експертизата и респективно не могат да получат дължимите им суми.

"Към настоящия момент хората чакат страшно много време, за да се явят пред комисиите. Отношението невинаги е достатъчно емпатично. Хора, които са инвалидизирани, са принудени да чакат с часове и срещат едно неособено хуманно отношение. И поради липсата на медицински стандарти за това как се води нашата медицинска документация в страната, едни получават по-високи проценти. А други – просто защото лекарят не е бил акуратен и не е отразил правилно определена диагноза и всичките запътващи заболявания, не могат да получат съответния процент. И когато влезе в порочния кръг на оспорването и после обжалването, част от тези хора остават без доходи“, посочва Мария Петрова.

Тя допълва, че за да преодолеем и прекроим цялата система, трябва да познаваме добре дефицитите. А един от тях е липсата на достатъчно подготвени и желаещи да работят в тази система лекари.

Целия разговор с адвокат Мария Петрова можете да чуете  в звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Филип Кирилов: Светът ни принадлежи на децата, не на индустриите

В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение  "Ти решаваш", което кани и тази събота   Когато печалбата застрашава здравето..

обновено на 01.10.25 в 11:06

Социалните и трудови права на майките

След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..

публикувано на 01.10.25 в 09:36

Напрегнати дни за някои радиоводещи

Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..

публикувано на 30.09.25 в 17:05

Националната библиотека представя уникална индийска изложба

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..

обновено на 30.09.25 в 12:50

Продуктивността като оправдание за съществуване

В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с  проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността.  Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..

публикувано на 30.09.25 в 12:14