"Основният проблем в действащата в момента Наредба за медицинската експертиза, обнародвана през 2018 г., е обвързването на процента инвалидност само с едно-единствено заболяване. Човешкото тяло е сложна машина, в която едно заболяване отключва второ, трето, четвърто. А липсата на обективна оценка води до ощетяване."
Това казва в интервю за БНР Павлина Григорова, един от организаторите на групата "Против решенията на ТЕЛК и НЕЛК" в социалната мрежа.
Към днешна дата 660 000 души са освидетелствани пред ТЕЛК, а 37 000 души отпаднаха от системата след промените в нормативния документ, определящ процентите на инвалидност след 2018 г.
Според Павлина Григорова свалянето на процентите, доведе до отнемане на социална подкрепа и от липса на адекватна оценка на състоянието, тъй като това е базата за получаване на пенсия по инвалидност.
"Справянето с фалшивите ТЕЛК решения не беше решен, а корупцията се засили още повече", посочва Григорова.
И допълва, че Наредбата за медицинската експертиза трябва да се преработи и да се вкарат всички заболявания, в това число и редките заболявания, които водят да някакъв вид инвалидизация.
"Решенията може да се търсят по правен ред, а именно лицата, които имат правен интерес. Това са всички лица, които се явяват по някакъв начин пред медицинската експертиза, било то ТЕЛК или НЕЛК, да заведат дело, с което да оспорят действащата в момента Наредба за медицинската експертиза, която безспорно има недостатъци“.
Това заяви в "Нашият ден“ адвокатът по медицинско право Мария Петрова.
Тя допълва, че държавата изнемогваше да упражнява контрол поради липсата на електронно здравеопазване. Поради факта, че всеки в медицинската документация пише всичко.
"Все още има хора, които злоупотребяват с ТЕЛК или НЕЛК решения. Но основни потърпевши са наистина хората, чието здравословно състояние е увредено и имат нужда от социална подкрепа“, казва още Мария Петрова.
Според нея след последното изменение на Наредбата за медицинска експертиза се въведе текст, че едно лице боледува от едно основно заболяване и всички останали се явяват съпътстващи такива. От медицинска гледна точка трудно може да се направи разграничение дали състоянието им налага ползването на повече от една водеща диагноза. Това поражда у тези хора съмнение, че не са правилно оценени от гледна точка на експертизата и респективно не могат да получат дължимите им суми.
"Към настоящия момент хората чакат страшно много време, за да се явят пред комисиите. Отношението невинаги е достатъчно емпатично. Хора, които са инвалидизирани, са принудени да чакат с часове и срещат едно неособено хуманно отношение. И поради липсата на медицински стандарти за това как се води нашата медицинска документация в страната, едни получават по-високи проценти. А други – просто защото лекарят не е бил акуратен и не е отразил правилно определена диагноза и всичките запътващи заболявания, не могат да получат съответния процент. И когато влезе в порочния кръг на оспорването и после обжалването, част от тези хора остават без доходи“, посочва Мария Петрова.
Тя допълва, че за да преодолеем и прекроим цялата система, трябва да познаваме добре дефицитите. А един от тях е липсата на достатъчно подготвени и желаещи да работят в тази система лекари.
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища? В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев , горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение". На телефонната линия на..
"Грийнпийс" – България* заедно с "Energy cities"** организират "енергийно еспресо" – специализирано обучение за създаване на енергийни общности – онлайн курс, насочен към общински специалисти от цялата страна, ангажирани в сферите: градско планиране, зелен политики, енергетика и енергийна ефективност, както и в инвестиции и социална политика. За..
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
