"Този тип поезия е буквална, изповедна, разчита на зашеметяващата струя от споделени емоции, тя е безхитросна, пряма и често пъти, макар и много лична, крещи със социален патос, с обществено неудовлетворение, несъгласие и дори бунтовност.
Обикновено тези поети пишат, сякаш декламират стиховете си пред неизброимата си, невидима публика. Естетиката на словото им е такава, че смисълът да стигне до съзнанието на всеки слушател. И ако може да остане там, поне за известно време. Защото и Янко Димов разчита да бъде не само разбран, но и съпреживян, да сепне, да развълнува ума на четящия“. Това са думи на поета и издател Румен Леонидов, за когото Янко Димов-Янкич е между малцината днешни автори, които имат позиция.
"При него има и нещо от забравения чар на артистичното бохемство, на тягата по мировата скръб, от съзнанието за преходността на бита. Точно срещу този масов бит и скука е бунтът на редица български лирици, за които вдигната високо чаша с червено вино е повече алена факла на себеутвърждаването и наздравица за бъдещето на света, отколкото отрицание на всичко еснафско, робско, чиновническо, бездуховно" – твърди Леонидов. И още:
"Янко Димов е рисков играч, играе ва банк, не се съобразява с нормите на стихоплетското стихосложение, в "барабана“ на лирическия му револвер винаги има един сребърен куршум…
Това е много симпатично – като вътрешна опозиция, като хъшлашки хъс, като хипарски ек от залязващото междувремие.
Дебютната книга на Димов вече има своите читатели. Надявам се, че с нейната поява и поетическото му отшелничествода приключи, защото на автора ще се наложи да се срещнес различни аудитории, с различни среди, с различните цветове на реката, наречена творчество. И с блатото около нея“ – пише Румен Ленидов, издателят на "Кило любов и метър кожа".
След премиерите си във Варна и София, Янко Димов гостува с дебютната си книга и при Димитрина Кюркчиева в "Артефир", където сподели свои стихове:
Софийско
Там, някъде, ухае на морета.
При мен ухаят нафти и бензини.
Там, някъде, се свършват километрите
и магистралите се давят в синьото.
Там, някъде, под чужди стъпки хрускат,
черупки на рапани…и на спомени.
В зениците на гларуса препускат,
сафридени ята и със лефера гонят се.
Там, някъде, светулки правят свещници
от храстите и тъмнината къртят,
а млади дяволи танцуват с малки вещици
и пият, от гърдите им безсмъртие.
Там, някъде.. Смалявам се в панела си
и скърцам със купешките си зъби.
Морето ме боли - под фонтанелата..
А столичните гларуси ловуват гълъби.
Янко Димов – "Кило любов и метър кожа"
През 2025 г. се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия, представя експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по-късни периоди. Изложбата..
Самостоятелната изложба на художника Юрий Ковачев "Трансформации на красотата" се открива на 3 декември в столичната галерия "Милениум". В експозицията са включени 51 творби, сред които пейзажи, картини на стара София, натюрморти, балерини и планини, нарисувани с маслени бои на платно. Изкуствоведът проф. Любомир Стойков коментира: "Авторът се..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото. Текстовете са по адаптации на Иван Добчев и Маргарита Младенова и поставят в контекста "наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач." Повече за представлението, което ще има..
В епизод 564 "Трамвай по желание" прави реверанс към музата на историята Клио и среща своята публика с една от легендите на българския исторически корпус проф. Георги Гунев. Георги Гунев е завършил история в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е аспирант в Института за международни отношения в Москва. 13 години е преподавател в Софийския университет. От..
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си избрал да споделяш живота си, не е нужно да ходиш на семейна психотерапия, може и просто да отидеш не театър. За целите на тези думи спомага поставянето за първи път на българска сцена на пиесата от..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg