"Този тип поезия е буквална, изповедна, разчита на зашеметяващата струя от споделени емоции, тя е безхитросна, пряма и често пъти, макар и много лична, крещи със социален патос, с обществено неудовлетворение, несъгласие и дори бунтовност.
Обикновено тези поети пишат, сякаш декламират стиховете си пред неизброимата си, невидима публика. Естетиката на словото им е такава, че смисълът да стигне до съзнанието на всеки слушател. И ако може да остане там, поне за известно време. Защото и Янко Димов разчита да бъде не само разбран, но и съпреживян, да сепне, да развълнува ума на четящия“. Това са думи на поета и издател Румен Леонидов, за когото Янко Димов-Янкич е между малцината днешни автори, които имат позиция.
"При него има и нещо от забравения чар на артистичното бохемство, на тягата по мировата скръб, от съзнанието за преходността на бита. Точно срещу този масов бит и скука е бунтът на редица български лирици, за които вдигната високо чаша с червено вино е повече алена факла на себеутвърждаването и наздравица за бъдещето на света, отколкото отрицание на всичко еснафско, робско, чиновническо, бездуховно" – твърди Леонидов. И още:
"Янко Димов е рисков играч, играе ва банк, не се съобразява с нормите на стихоплетското стихосложение, в "барабана“ на лирическия му револвер винаги има един сребърен куршум…
Това е много симпатично – като вътрешна опозиция, като хъшлашки хъс, като хипарски ек от залязващото междувремие.
Дебютната книга на Димов вече има своите читатели. Надявам се, че с нейната поява и поетическото му отшелничествода приключи, защото на автора ще се наложи да се срещнес различни аудитории, с различни среди, с различните цветове на реката, наречена творчество. И с блатото около нея“ – пише Румен Ленидов, издателят на "Кило любов и метър кожа".
След премиерите си във Варна и София, Янко Димов гостува с дебютната си книга и при Димитрина Кюркчиева в "Артефир", където сподели свои стихове:
Софийско
Там, някъде, ухае на морета.
При мен ухаят нафти и бензини.
Там, някъде, се свършват километрите
и магистралите се давят в синьото.
Там, някъде, под чужди стъпки хрускат,
черупки на рапани…и на спомени.
В зениците на гларуса препускат,
сафридени ята и със лефера гонят се.
Там, някъде, светулки правят свещници
от храстите и тъмнината къртят,
а млади дяволи танцуват с малки вещици
и пият, от гърдите им безсмъртие.
Там, някъде.. Смалявам се в панела си
и скърцам със купешките си зъби.
Морето ме боли - под фонтанелата..
А столичните гларуси ловуват гълъби.
Янко Димов – "Кило любов и метър кожа"
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg