Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Венчавка по древен ритуал на маите на полуостров Юкатан

В Мексико възстановяват прародителя на футбола

7
Снимка: Магдалена Гигова

На полуостров Юкатан вече можеш да се ожениш по древен ритуал на маите. Там са възстановили старинната венчавка по фрески и спомени на конкистадори.

Освен плажа, историческите забележителности и голфа на Ривиера Мая развиват и… сватбен туризъм. Особено романтично е  бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията се веят като в приказка на Шехерезада. Церемонията е базирана върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните мръвки, редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза. Свещенодействието се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките Север, Запад, Изток, Юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра. Свещта на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото слънце, Западът – черен като нощта. Централният светилник е в зелено – цветът на нефрита и водата, майката-земя и космоса.


Двойката разменя знакови подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват. Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от пре-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти).  Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.


На полуостров Юкатан освен сватбения ритуал, опитват да дадат нов живот на предшественика на футбола. Пелота – това е игра с топка, силно разпространена сред народите в предколумбовата Централна Америка. Съвременната версия се нарича улама. В нея понякога се включват потомците на коренните жители по тези земи. Играчите завързват плътни кожени колани около талиите си и се подготвят да поддържат или да си подават с бедра тежащата почти 4 кг топка. Целта е да я промушат през вертикален каменен пръстен на височина 6 метра. Играта изисква отлична физическа подготовка, а телата на играчите неизбежно се покриват със синини. В древността пелота-улама е била тясно свързана с ритуалите, церемониите и дори с човешките жертвоприношения. В играта участват два отбора, а екипировката им включва маски, плащове и ръкавици.


Пристигналите преди 500 години в Мексико конкистадори забранили "езическите" занимания на коренното население. Днес се опитват да ги възродят в крайните квартали на градовете, опитвайки се чрез традицията и спорта да откъснат младежите от престъпната среда. В Чечен Ица тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта "пелота", клъцвали главата на капитана от… победилия отбор. Впрочем, като изключим 4-килограмовата каменна топка, пелотата напомня днешния футбол – играе се на две врати (разбирай рингове) от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.

Снимки: Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15