Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Орлин Колев

Третият мандат – каква е процедурата по Конституция

Д-р Орлин Колев
Снимка: БНР

Очаквано, в началото на седмицата дойде и редът на третия мандат. Конституционните условия за неговото връчване и опит за реализация са малко по-различни. Логиката на заложения в Конституцията още един мандат след първите два е даде последен шанс за излъчването на редовен кабинет. 

Това е третият и последен възможен мандат за съставяне на правителство в рамките на 48-ото Народно събрание. Той се връчва от президента на избрана от него парламентарно представена сила, след като първият и вторият мандат са връчени на две от най-големите формации в НС. Мандатите не бяха реализирани. Какво следва след връчването на третия проучвателен мандат? Ще имаме ли редовно правителство?

Д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", коментира и прогнозира в "Законът и Темида":

"Вън от добронамереното пожелание, шансовете за бъдещо правителство в рамките на 48-ото НС за съжаление не са големи. Днес, доколкото бе анонсирано, ще се проведе среща на лидерите в парламента. Но като че ли се очертават нови избори."

Законови срокове

"Терминът "предсрочни избори" получи популярност, но това са си нормални избори. Това, че парламентът не е успял да изкара пълния мандат, не прави изборите предсрочни. Продължителността на служебното правителство зависи от това дали ще бъде излъчено редовно правителство. И ако няма редовно правителство, то тогава продължаваме със служебното. Дали ще бъде в същия персонален и структурен състав, или ще бъде променен, то това вече зависи от самия президент. Но така или иначе ще има служебно правителство, докато не бъде излъчено редовно от парламента. Така е по Конституция.

За разлика от първите два проучвателни мандата, които връчва президентът, Конституцията не обвързва президента със срок, в който да връчи проучвателен мандат при връчването на първите два мандата. Докато при третия мандат президентът е обвързан с едноседмичен срок, който вече е спазен. За разлика от първите два пъти, при третия мандат обаче липсва едноседмичен срок за съставянето на кабинет

Тъй като обстановката е малко по-различна и Конституцията не предвижда срок, то бихме могли да приемем, че е налице т.нар. "разумен срок", в който третият опит за съставяне на правителство може да има повече от една седмица. Този разумен срок не следва да бъде прекомерен. Няма легална дефиниция за разум срок – той се определя от моментното състояние."

Д-р Колев смята, че е твърде рано и необосновано още да се говори за отговорност на президента и възпрепятстване на провеждане на изборите за парламент. Засега публичните му изяви показват, че президентът подтиква парламентарните групи към разуми и компромиси за образуването на правителство.

Юристът е категоричен, че фигурата на служебното правителство носи своята ценност, има свое място в конституционния модел и не бива с лека ръка да се отхвърля този модел

Още за това има ли конституционна забрана за предишните двама кандидати за министър-председател да участват в предложеното правителство от БСП, и доколко президентът се съобразява по Конституция с волята на съответната парламентарна група - мандатоносител; и дали се намираме в конституционна криза – можете да чуете пълното интервю от звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аркади Шарков

Аркади Шарков: Държавата не покрива напълно своя дял в здравното осигуряване

"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..

публикувано на 21.05.25 в 13:42

Четирима души умират от хепатит всеки ден заради ненавременно лечение

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..

публикувано на 21.05.25 в 13:13

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишен юбилей

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..

публикувано на 21.05.25 в 12:46

По-високи доходи в здравеопазването – неотложна необходимост

В ефира на предаването Lege Artis  Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..

публикувано на 21.05.25 в 12:28
Г-жа Мончева с ученици

Българското училище "Иван Станчов" и мирната битка за самосъзнание и принадлежност

За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..

публикувано на 21.05.25 в 10:30