Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хакерските атаки зачестяват – знаем ли защо?!

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Колко и как нововъзникващите технологии променят нашата действителност и къде е границата между полезността и зависимостта от тях? Защо специалистите, работещи в различни сфери на интернет технологиите, се обединиха в общност, наречена “КиберКЛУБ“?

“Фундаментално ясно е, че когато се дигитализираме и използваме устройства, които имат слабости, тези слабости се разучават или са публично видими, а хората, които имат интерес, ги използват и по този начин извършват киберпрестъпления“, казва в ефира на “Нашият ден“ Ясен Танев от “КиберКЛУБ“ и допълва:

“Хакерската атака не е героичен акт, това е престъпление, така че безотговорността на потребителите, любовта им към непроверените нови технологии и мотивацията на извършителите, създават идеална среда. Бързият интернет пък разнася слуховете и информацията моментално. Това е причината, за да имаме повече атаки или да знаем, че повече се случват."

В 70% от случите на атака, човекът е този, който стартира копчето и активира сам вирус в собствена среда. Хората са най-лесно атакуемите и без да осъзнават, са риск за себе си, колегите и семействата си“, посочва още той.

“Нашата страна е много странно място, защото асиметрията, в която България излъчва повече атаки, отколкото получава, продължава да бъде активна. Това е защото има страшно много зомбирани компютри, пиратски мрежи и незащитени системи, така че, когато някой ги удари, той започва да ги използва. На трето място по атака към България са български адреси, което означава, че дори да ни изключат от света, ще продължаваме да се съсипваме вътрешно. Като използваш пиратски софтуеър и необновена версия на операционната система, като те мързи да си я обновиш и не спазваш правилата на цифровата хигиена, шансът да станеш част от зомби мрежа е голям“, посочва още той.

“Факт е, че винаги в основата е човекът. Много важно е да говорим за една киберкултура. Сякаш страдаме най-много от нейната липса. За никого не е тайна, че в България сме сред последните места по дигитална култура. Когато говорим за киберсигурност, не се ограничаваме само в хакерски атаки, но и със запознатостта с рисковете в интернет за потребителите. 

Проведе се една анкета, в която 100 български компании бяха запитани дали са били обект на хакерска атака в последната една година, около 40% отговарят “не знам“, което е много тревожен факт“, казва в  “Нашият ден“ Кристина Ескенази от клъстер "Изкуствен интелект".

“Отговорността не е само на хората, които пазят компютърните системи, но и на тези, които ги използват. Често започнахме да чуваме след дадени атаки, че дадена компетенция на конкретен експерт не е била достатъчна. Когато говорим за тези експерти, те са хората, които 7 дни в седмицата, 24 часа и 365 дни в годината, се опитват да обезпечат всички системи, за да нямат нито един пробив. Това не е възможно, ако само този човек от дадената компания реши да го прави. На атакуващия му трябва само едно-единствено нещо да бъде компрометирано, за да проникне в системата, на другия му трябват около 20 хил. различни точки, които трябва да бъдат обезпечени. Чест от тях са обезпечени още по време на интеграцията, когато има замесени хора, които ги използват. Има изключително много елементи, които са неясни обаче. 

Много пъти може да видите в интернет как даден предмет, определен да се използва по един начин, се използва по още седем-осем различни начина, които производителят не е предполагал“, казва в “Нашият ден“ Антон Пулийски, един от основателите на “КиберКЛУБ“ и пояснява:

В момента хората разполагат с телефони, които надвишават около стотици пъти компютърната мощ, която е имал първият компютър, с който е изстреляна първата совалка в космоса. Те ги използват по начин, който компрометира своята сигурност, като започват да използват същите устройства, които използват в личния живот, и да извършват работни процеси, което в дадени компании е напълно забранено, но е доста по-лесно, вместо да отидат до компютъра, да вкарват всички пароли и всичко, което им е казал IT специалистът. Това са много лоши практики."

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях

Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..

публикувано на 29.09.24 в 09:10
Илияна Маринкова

Илияна Маринкова: Това видях в Украйна – желанието за живот

Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..

публикувано на 28.09.24 в 08:50

Село Флорентин – някъде там, накрай България

Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..

публикувано на 28.09.24 в 08:25
Катерина Рашевска

Катерина Рашевска: Отвличането на украински деца е геноцид

Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..

публикувано на 27.09.24 в 17:45
Андрей Несмачни

Андрей Несмачни: Никоя страна в Европа не е застрахована от руска агресия

Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..

публикувано на 27.09.24 в 16:20