Какъв е атмосферният, ценностният и емоционалният въздух на България?

Какъв е атмосферният, ценностен и емоционален въздух на България?

• Защо хората не припознават градския транспорт като алтернатива на автомобилния трафик?

Представителите на националното обединение "Дишай, България" в Девня (Ваня Захариева), Димитровград (Росен Давчев) и Русе (Галичка Николова) разказват за своите трудности в "Нашият ден".

Ваня Захариева от "Дишай, Девня" коментира:

"При нас в Девня въздухът и лете, и зиме има лоши показатели. Преди Девня беше известна като "долината на голямата химия", а хората я наричаха "долината на бавната смърт". От няколко години има друго зловещо име – "долината на боклука". Девненската долина става приемник на огромно количество промишлени отпадъци. Това е проблемът на Девня сега – горенето на отпадъци. Трите останали предприятия след прехода остават със своите площадки за съхранение на опасни отпадъци, "бялата планина", както го наричаме."

Единствената в страната фирма в България, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. От години се води тежка битка за въздух... 

"Нашето сдружение се създаде в началото на 2020 г. и досега сме писали десетки възражения, жалби, срещали сме се с няколко министри, писали сме писма до омбудсмана, а през декември се срещнахме с областния управител на Варна, бяхме и в Министерството на околната среда, написахме писмо до министерството с много въпроси, на които очакваме отговори... Става въпрос не само за мръсния въздух, а и за тази екологична несправедливост, и неморал и неетика, която усещаме жителите на Девня. За това, че Девня се превърна в хъб за горене на отпадъци."

Чуйте подробности от звуковия файл.

Росен Давчев от "Дишай, Димитровград" споделя:

"Ситуацията е същата и в Димитровград. Различното е, че при нас не се депонират отпадъци. Основно замърсяването идва от ТЕЦ "Марица-изток 3" и "Каолин" – отговорни за повишаването на нивата на фините прахови частици. И основно тържището, което се организира на територията на Димитровград, т.нар. "Неделен пазар". Съществува една апатия, примиреност и чувство за безизходност у хората." 

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Галичка Николова от "Дишай, Русе" разказва в "Нашият ден":

"Борбата за чист въздух в Русе е от повече от 30 години. Проблемите на града не идват вече от румънска страна, сега вече замърсителите са на русенска територия. Отначало беше само нощем това типично и много тежко обгазяване с бакелит, а сега вече има и други замърсители, които може би се крият – с тежка химическа миризма, ацетон... Постоянно сигнализираме на телефоните 112 и на телефона на РИОСВ. Те ходят, мерят, налагат санкции, но няма оправяне, нищо не се случва..."

Чуйте още от звуковия файл.