Защо колкото по-грамотни и информирани изглеждат учениците на теория, на практика имат по-малко знания, умения и компетенции? Повърхностни ли са познанията на децата днес и от кого зависи създаването на качествен потенциал у подрастващите? В "Нашият ден“ тези теми коментират доц. д-р Божидара Кривирадева, преподавател във Факултета по педагогика на СУ "Св. Климент Охридски“ и Иван Господинов, учител по гражданско образование и немски език, председател на сдружение "Образование без раници“.
"Хубаво е човек да има основни, базови знания. Мисля обаче, че придобиването на тези знания е добре да се получава по друг начин – чрез разговори, чрез дискусии, а не просто чрез предоставяне на информация и след обработване на информация. Наистина е важно, за да учат по-цялостно и по-задълбочено, децата да имат и такъв тип разговори“, казва Иван Господинов.
Според доц. д-р Божидара Кривирадева съществуват две крайности. От една страна, това са деца, които са много силно развити в емоционална, социалната и образователна сфера. Но от друга страна, това са деца, които са под критичния минимум.
Пандемията показа, че българските учители умело могат да използват комуникационните технологии, както и интерактивните методи на преподаване.
"Транслирането на знания не води до натрупване на ефективни знания у децата“, допълва доц. д-р Божидара Кривирадева.
Дигитални и информационни технологии и поощряване на уменията са част от начините децата да наваксат пропуските в знанията си. От друга страна, онлайн връзките са част от нормалното юношеско развитие. Социалните медии помагат на тийнейджърите да откриват себе си и своето място в света."Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..