Какво е въздействието на различни травматични дати от миналото върху мисленето ни днес? За изпитанията върху човешката съвест и въздействието на травматичното минало днес.
Заедно с преподавателя по история Цветомира Антонова "Нашият ден" обръща поглед към две наскоро отминали дати, свързани с "травматична памет" и тъмните страни на историята – Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и Деня за възпоменание на жертвите на Народния съд, за да поговори за начините, по които те биват осмисляни в обществото и в частност от младите хора в училищна възраст.
Цветомира Антонова, преподавател по история в Частно средно училище "Увекинд", коментира в "Нашият ден":
"Помненето на травматичните моменти от нашата история е един от най-трудните уроци. Обикновено учителите обичаме да говорим за славни победи, възходи, героични подвизи. В миг на мълчание трябва да си дадем сметка, че историята се пише не само от героични победи, а и трагични страници. И говоренето за тези тъмни, страшни периоди от историята е наш дълг.
Като учител, за мен е изключително важно, развивайки координатната система на мисленето на учениците, да развиваме освен критичното и етичното мислене. Етичното мислене означава да различаваме лъжата от истината, доброто от злото. А в тъмните моменти на историята трагичното е в това, че злото сякаш става господстващо, мрак обхваща целия свят, няма никаква надежда за доброто, истината е изчезнала и насилието заема господстваща роля. Пример за това са събитията отпреди 100 години. Ако върнем лентата назад до 1923 г., виждаме, че в българското общество има събития, които все още ни карат да бъдем разделени – Септемврийското въстание – този опит за гражданска война, който все още не е намерил своето осмисляне. 1923 г. е и първият опит на Хитлер да вземе властта, след който той решава, че няма вече да използва насилствени методи да вземе властта, а ще използва самата демокрация. По пътя на слабостите на демокрацията Хитлер успява да вземе канцлерското кресло на 30 януари 1933 година – това е началото на Холокоста. Той продължава до 1945 г. Холокоста не е еднократен акт на унищожаване на евреите.
Трябва да си даваме сметка, че геноцидът е процес, който обхваща няколко степени. И в часовете по история ние трябва да говорим за това как е възможно, как човечеството допуска геноциди, как се появява самото понятие геноцид? Доброто и злото – тази борба е това, което ни дава имунитета и духовното здраве, за да можем в 21-ви век да имаме тези очи и да застанем на правилната страна – в политически и чисто човешки аспект.
Мълчанието не помага на жертвата. Мълчанието е винаги в полза на насилника. А мълчанието/бездействието позволява геноцида. Това е урокът на историята. Липсата на активна позиция, на говорене, на възмущение от случващото се... Защото пред очите на милиони германци са се случвали постепенните отнемания на правата и декриминирането на евреите, за да се стигне до последната стъпка на геноцида – тяхното унищожение."
Цветомира Антонова е категорична, че осмислянето на трагичните моменти от историята е нашето лекарство срещу пропагандата.
Анелия Станиславова, възпитаник на училището, разказа за преподаването на по-малките ученици и за своята подготовка по темата.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Снимка – alef-bg.org и БНР
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Журналистът, продуцент и медиен експерт Стойчо Керев е гост в "Нашият ден". Повод за разговор са неговите книга и филм, озаглавени, "Проект контрол. Скрити истини, които управляват света". Премиера – на 2, 3 и 6 октомври от 19 ч. в столичното кино "Люмиер". Представяния ще се състоят и във Варна и в Хасково, както и пред българската общност в..
Какви са новите технологии, които променят облика на градската среда? Какво е бъдещето на начина на живеене в големите градове, какво ще представляват "умните сгради", как те ще се "грижат" за бита и комфорта ни? В "Нашият ден" гостува Иван Велков , председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (ФИАБЦИ България). Повод за разговор е..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg