Преводачите на художествена литература у нас живеят под абсолютния минимум, смятат част от издателите в България, които подкрепят фиксирането на ниските ставки в този сектор.
Неотдавна повече от 300 преводачи излязоха с отворено писмо, с което настояват минималната тарифа за превод да бъде актуализирана, тъй като от 10 години това не се е случвало. 10/42 е призивът им тарифата да бъде вдигната на 10 лв. на страница за превод на художествена проза от чужд на български език, а също така и да работят само с осигурени договори за отстъпване на авторското право на преводача за определен срок, съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Т.е. те вече не желаят да работят с издателства, които налагат т. нар. "договори за поръчка", или възложителски договори по чл. 42 от същия закон.
Според разпространеното писмо средният доход на преводача на художествена литература при пълна месечна натовареност е по-нисък от минималната работна заплата за 2023 година. В ефира на предаването "Какво се случва" преводачите обясниха, че с писмото си не призовават към бунт, а просто канят всички заинтересовани и отговорни за качеството на съвременния език и преводната литература в цялост страни – издатели, държавни институции и ангажирани организации, в това число и самите преводачи – на разговор, в който да бъде обсъдена съвместната им работа от тук нататък. Целта е ясна – да се вдъхне живот в културната връзка на България със света и свежа кръв в езика.
Ето защо предаването на програма "Христо Ботев" се обърна и към издателите, за да разбере какво се случва с преводната ни литература, когато хората, отговорни за това тя да бъде на ниво, са принудени да изискват достойното си съществуване, което по право, а и по професия им се полага.
"Това е проблем от национално значение и тук трябва да се разсъждава малко и възрожденски. Аз разбирам бизнес гледната точка на някои от големите издатели и разбирам, че ако ти можеш да си позволиш приличен превод за 6 или 7 лв., защо да даваш 10?! От друга страна, ако ние ще развиваме националната култура, на нас ни трябват хора, които да могат да превеждат Джойс, Дейвид Фостър Уолъс, да могат да превеждат големите. В тях трябва да инвестираме", смята издателят Манол Пейков. Според него всичко е въпрос на ценности, но от една страна. От другата стои пазарът, който все повече абсолютизираме, защото от 30 години насам България се развива по американски модел.
"Удивителното е, че малките издателства, които имат по-малко ресурс, са по-склонни да вървят в посока по-високи ставки, докато големите издателства разсъждават като бизнеси. Те разсъждават малко безмилостно, но реалността е такава, в края на краищата работим в пазарна икономика. Тъжно, но е факт", допълни още Пейков.
Опасенията на големите издателства са, че вдигането на цената за превод, т.е. преводаческите хонорари, ще покачи производствената цена на книгата, а оттам и цената на крайния продукт. Това увеличение няма да се резорбира от падането на ДДС-то на книгите, защото то вече е туширано от повишената цена на хартията и печата.
"На нас ни е трудно да плащаме на преводачите повече, а знаем, че трябва и правим всичко възможно това да се случи. Например като взимаме финансиране за книгите. Тук се появява още един проблем: вероятно сме едни от съвсем малкото издатели, които – когато вземат субсидия за финансиране на превод – даваме цялата сума на преводача. Има прекалено много издателства, които не правят така, те дават минималната ставка, за която са се разбрали по договор, и останалото го прибират за други разходи. Това е абсолютно безобразие", твърди Гергана Димитрова. Тя е на мнение, че т.нар. "договори за поръчка" дори не бива да са опция, а издателите едностранно трябва да приемат ставката и да започнат да работят с желания минимум.
"Притеснява ме обаче, че ефектът може да бъде спрямо качеството, защото ще започнат да се търсят преводачи, които не подкрепят исканията, а това означава, че ще са съгласни на много по-ниски тарифи. В същото време ще се спестява за пореден път ролята на редактора, на коректора и т.н. Това се случва години наред и не вярвам, че ще спре да се случва занапред", добавя още Димитрова.
Въпреки това издателите смятат, че диалогът между всички замесени страни в производството на преводна литература е възможен. Редно е обаче той да бъде иницииран от страна на Министерството на културата. А е нужен, защото именно преводачите са част от ценностната верига, която отговаря за авторския продукт и поддържа българския език жив.
"Несъмнено ние, издателите – казвам го и през позицията на голямото, но и на малкото издателство, борещо се за своите читатели, смятаме, че преводачите заслужават повишаване на своето заплащане. Но когато говорим за повишаване на едно заплащане, трябва винаги да имаме предвид и всички останали звена по пътя на излизането на една книга и достигането ѝ до нейните читатели", каза в предаването и Анна Лазарова. Според нея решението на ситуацията е въпрос на партньорство.
Повече чуйте в звуковия файл.
Съюзът на артистите в България обяви номинациите за тазгодишните награди "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Тази година статуетките ще бъдат връчени за 51-ви път. В категорията "Водеща мъжка роля" са номинирани: · Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в "Обществен враг“, Малък градски театър "Зад канала“..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори...
За Ваньо Стоилов, кореспондент на в. "24 часа" от Стара Загора, това е трета поредна книга. Този път историите му препращат и към популярното предаване на БНР "Спорт и музика", но и към дейци на културата: ранни спомени за Елисавета Багряна, памет за Маргарита Димитрова, поглед отблизо към Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Ваня Цветкова, Емил..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови артистични директори са били имена като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Вили Цанков, Сотир Майноловски, Николай Георгиев. Сериозно наводнение през 1991 година нанася непоправими щети на..
Днес от 18:00 часа в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в Стара Загора ще се проведе специална прожекция на късометражно кино, организирана от "Кинематограф". Темата на събитието е "Земята и Космоса", а зрителите ще имат възможност да се насладят на селекция от късометражни и документални филми, посветени на връзката между нашата..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
"Той е гений и живото доказателство, че блусът идва от Мали" , споделя легендарният американски блусмен Тадж Махал за своя колега и приятел Басеку Куяте..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg