Какво знаят българските деца за това как да реагират при кризи и природни бедствия? Знаят ли достатъчно, подготвени ли са с реакции при големи кризи и имат ли практически знания за това?
Едно изследване, излъчено по БНР през 2012 г., проведено сред 1000 души, показва, че по-нискообразованите граждани по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират и към каква институция да се обърнат за помощ при земетресение.
Близо 60 на сто от анкетираните споделят, че се опитват да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея, 40% твърдят, че биха избрали безопасно място в жилището си докато трусът премине.
В ефира на “Нашият ден“ Коста Костов, държавен експерт от Министерството на образованието и науката, обяснява какви са предвидените в програмата часове за информация и тренинг на реакция при бедствия и аварии:
“В Часа на класа в училище са заложени часове за защитна на населението при бедствия, аварии катастрофи, както и за указване на първа помощ. В началния етап това е по четири часа, което осигурява общо 16 часа за начален етап.
От пети до десети клас са осигурени по пет часа годишно. В последните две годни, в прогимназиален етап, е по три часа годишно в Часа на класа. "Ако посочените часове се провеждат качествено, мисля, че има добър ресурс, който е даден за такъв тип обучение. В наредбата е заложена в Часа на класа да влизат и външни експерти. За мен е много успешна практика, когато в различните часове влизат действително експерти, които могат да провокират вниманието на учениците“.
Той посочва още, че има възможност учителите да преминават обучения, свързани със защита при бедствия и аварии.
Експертът споделя и за други други форми за информиране на подрастващите.
“На 22-ри февруари, наред с наградата Пожарникар на годината, ще бъде връчена първа, втора и трета награда за есе на тема “Доброволчеството, акт на солидарност в борбата с бедствията и пожарите“, което е организирано от Главна дирекция “Пожарна безопасност за защита на населението“ и е подкрепена от Министерството на образованието. В начинанието участваха ученици от цялата страна. Българският червен кръст също влиза в училище през различни форми“, казва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Директорът на 119 СОУ Диян Стаматов сподели в “Нашият ден“ как столичното училище подготвя учениците си за реакция при бедствия:
“В нашето училище прави две основни неща, едното се повтаря всяка година, което е включено в тематичното разпределение в Часа на класа. Всеки класен ръководител, независимо кой клас води, има ангажимент в четири теми в рамките на учебната година, да акцентира върху действие при различни казуси – земетресения, наводнения, аварии и пожар. Включени са и две големи учебни евакуации, които се разработват по годишния план на училището“.
Според него в учебните планове е важно да залегне “бързата подвижност на използването на практичните въпроси“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Според журналиста и дипломат Енчо Господинов в българското училище са нужни повече практически мероприятия, повече учебни тренировки и действия.
Той посочва още, че е важно България да приеме Закона за доброволците:
“Доброволците могат да бъдат и много силна резервна армия, но когато не са подготвени и дойдат само с един гол ентусиазъм на терена на бедствието, те могат да направят поразии, които започват от поява на паника и увеличаване на броя на жертвите впоследствие, ако хората не знаят какво да правят“.
По думите му ролята на медиите е решаваща:
“В първите дни след бедствието най-важна е информацията, хората искат да знаят каква е съдбата на изгубените и близките, каква е съдбата на децата им и как ще преживеят зимата, ако времето е лошо“.
Господинов споделя още, че е важно да се намери начин да се вмъкнат допълнителни часове в учебната програма:
“Трябва да има практически занятия, показване на видеоматериали, филми от различни бедствия, откъдето децата да научат как се реагира в такива ситуации“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Лятното културно събитие Sofia Summer Fest продължава и през месец август, предлагайки на столичани и гостите на града разнообразие от кино и театрални заглавия. Сред акцентите тази година е второто издание на "Фестивала за съвременно българско и европейско детско и младежко кино", както и лятната програма на фестивала за документално кино..
Това е история за малка благотворителна кампания от Варна, която се превърна в символ на доброто за милиони хора в цяла България и по света като ги обедини да действат заедно. История за пластмасови капачки, бебета, бебешки кувьози, дарения, детски линейки, медицинска апаратура, продукти с кауза, мобилни пунктове за кръводаряване и още нещо .....
През тази седмица в Изпълнителна агенция за българите в чужбина беше учредена Асоциация на българските културни сдружения в чужбина. На учредителната среща присъстваха представители на различни културни сдружения на български творци, живеещи зад граница. Заедно в подкрепа на българските културни дейци зад граница От каква подкрепа се нуждае..
На 20 август от 20:30 ч. площадът пред Русенската опера ще се превърне в сцена под открито небе за едно от най-впечатляващите музикални събития на това лято — концертното изпълнение на "Carmina Burana" от Карл Орф. В събитието ще участват сопраното Даниела Караиванова, тенорът Георгиос Филаделфевс и баритонът Венцеслав Анастасов, както и хорът и..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
На 6 август от 12.30 часа, след празничното Богослужение за Преображение Господне, в изложбената зала при музея на Бачковския манастир художникът Андрей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg