Една от тъжните констатации, които показват данните на Националната статистика за потреблението на културните продукти у нас, е групата от 20 процента от домакинствата, които не могат да отделят повече от 0.5 процента от доходите си за културни дейности.
"Ще констатираме това, докато държавата не проведе целенасочена политика по темата – казва Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата – В тази трупа са пенсионерите, хората с ниски доходи, разнообразни са границите на разделението. Би следвало това да насочи политиките към маргинализираните групи, изключени на практика от културното участие.
Ефектът от тези политики обаче няма да се види на секундата, дори няма да е в рамките на един политически мандат и правителствата предпочитат един капиталов разход, но да се забележи веднага. В предизборни дебати политиците подкрепят свободно всичко, но като влезе новият екип на Министерство на културата, тези политики се забравят."
Според Диана Андреева в рамките на институтите, които се финансират с публични финанси, трябва да се определя диференцирана ценова политика и да се разработи ваучерна система.
"Социалният ефект не трябва да отсъства от Народния театър. Това, което се случи с Джон Малкович, е, че човекът, който си закупува билет, го прави от гледна точка на престижа. Все едно да си направиш селфи от Миланската скала. Цената от 400 лева обаче буди възмущение. Приехме го като единичен акт, но това повдигна много въпроси."
Още коментари за данните на Националния статистически институт и какви политики трябва да се приложат, за да няма изключени от културните дейности хора, чуйте в "Какво се случва".
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
