На 22 февруари се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова – една от най-ярките и запомнящи се личности в българския театър. Творец оставил непреходното наследство и принос към българската култура.
Годишнината е повод да бъде създадена националната инициатива "Денят на Юлия". Тя включва различни спектакли на театрите, в които е работила Юлия Огнянова с участието на нейни ученици –режисьори и актьори. Между тях са имена като Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Катя Петрова, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др.
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" участва в програмата от събития, посветени на Юлия Огнянова.
Сред тях са работното ателие "Нравствената сила на театралната клоунада" с водещ проф. Велимир Велев и Документалната фотографска изложба, посветена на живота и творчеството на Юлия Огнянова в пространството на академията. Експозицията с архивен материал и семейни снимки е създадена от клавирния педагог и пианистка Мария Гинева, племенница на режисьорката.
В следващите дни в Кинозалата на НАТФИЗ ще бъдат излъчени и четирите филма за Юлия Огнянова. Планирани са разговори с част от участващите актьори и авторите на филмите, които ще присъстват на прожекциите:
• 23 февруари от 18.30 ч. – "Това име го забравете", документален филм на Боян Папазов;
• 27 февруари от 18.30 ч. – "Юлия", документален филм на Стефан Джамбазов;
• 6 март от 18.30 ч. – "Юлия и нейната странна компания”, режисьор Владимир Люцканов;
• 13 март от 18.30 ч. – "Юлия и клоуните", документален филм на режисьора Иван Ковачев.
За творческия път на Юлия Огнянова и нейния принос към българския театър говорят – Майя Праматарова, театровед, Катя Петрова, театрален режисьор, и Мария Гинева, клавирен педагог и пианист и племенница на Юлия Огнянова.
Юлия Огнянова завършва "Театрознание" в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава "Театрознание" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка", с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група" през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт".
През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". Създава театър "Сириус".
В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.
Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер" (1999) и "Икар" (2009) за цялостно творчество.
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Петя Кокудева е детска писателка и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на 8 книги за деца и е носител на знакови национални награди за литература. "Колето на Кинан" е последната ѝ книга, и тя е различна. Различна откъм подход и идея – картинен сборник с истории на деца бежанци. Съвместно с..
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти, са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира, без да има рамката на оценката, на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По повод тази значима за Българското национално радио дата в "Нашият ден" разговаряме с Антон Митов , директор на Архивния фонд на БНР. По думите на Митов за архиви се заговаря още при основаването..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg