В календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, съкратено ЮНЕСКО, 21 февруари е Международен ден на майчиния език. Празникът е посветен на опазването на езиковото и културното многообразие по света, отбелязва се от 2000-ата година по инициатива на Бангладеш, чиято история е пряко свързана с борбата за правото бенгалският език да бъде признат за официален. Та, честит да ни е майчиният език, езикът, чрез който проглеждаме за света, научаваме кое е важно, добро и красиво и кое – безсмислено, опасно и вредно, езикът, чрез който можем да изкажем най-необяснимите си чувства, скъпоценните си мисли, да проникнем във всяка сфера на познанието и да почерпим наслада и вдъхновение от сътворените на него творби на изкуството.
От възможните гледни точки към международния ден, решаваме да изберем гледната точка на хора, за които запазването и употребата на майчиния език е всекидневно целенасочено усилие, иначе казано, борба – борба с увличащото езиково обкръжение, с прагматични житейски решения, с времето и разстоянията, които отдалечават от корените. Става дума за българите, които живеят в чужбина и отглеждат децата си, някои от които родени там. Как и дали успяват да поддържат интереса им към езика на родната България, на какво могат да разчитат в усилията си да държат жива връзката с традициите и културата ни споделят Росица Байрактарски, ръководителка на българското неделно училище "Аз буки веди" в Кьолн, Германия, и Валентина Иванова, ръководителка на БНУ "Ив. Вазов" в гр. Арма, Северна Ирландия.
Р. Байрактарски: "Езикът е всичко според мен, той е цивилизация, той е връзка, той е живот, но терминът "майчин език" е изживял своя живот според мен… Но какво е за нас майчин език, ами той е роден или, даже още по-добре, родов или семеен език и в днешно време това е езикът по произход, т.е. много степени и пластове в него са вложени, защото под него се крият дори и езикът като чужд, но с емоционална стойност, езикът като първи или като втори по силата на знанието на децата и т.н… Нека да кажем езикът по произход или семеен език."
В. Иванова: "Какво означава майчин език. Това е езикът от женската страна на семейството, това е езикът, на който е говорила мама. А роден език, всеки един от нас може да приеме за роден онзи, в който се чувства комфортно, езика на рода, езика, който надделява в семейството, защото много бракове има в момента, в които единият член на семейството е с български произход, а другият е чужденец. Ние не можем да накараме децата да смятат за роден един или друг език, но майчиният си остава онзи, чийто е коренът."
Р. Байрактарски: "Това е език, дали е по произход, дали е семеен, той носи някакво наследство и той допринася към развитието на идентичността на тези деца и като първа цел според мен нашите институции в чужбина си поставят да спомогнат тези деца пълноценно да се развият като личности, да не изостава една част от тях назад и това е точно чрез българския език, за да могат да приемат по-лесно примерно в оригинал културното наследство, което може да се предава от баби, от дядовци или от други роднини или пък просто, за да кажем да растат уравновесени. Дори езикът да не е напреднал толкова добре, все пак тази българска част, която често се споменава, чрез езика да бъде развита и те да разбират какво се случва с тях."
За конкурса по четене на български език, който предстои.
В. Иванова: "Това ще бъде седмото издание на конкурса, който се инициира от училището на г-жа Байрактарски, и тази година Първо българско училище "Иван Вазов" и асоциация "Българска култура и образование" сме домакини. Конкурсът ще се проведе на 3 юни, събота, в град Арма като предвиждаме и да има възможност за тъй нареченото хибридно участие, т.е. и онлайн участници ще бъдат допускани в конкурса, ако нямат възможност … да дойдат на място. За всеки от класовете ще бъдат излъчени победители, за първо и второ място сме предвидили специални награди. Тази година също конкурсът ще бъде под патронажа на г-н Марин Райков, генерален консул на Република България в Лондон, и очакваме, разбира се, да имаме много участници от цяла Европа, а защо не и от Америка."
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в..
Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат ( Gaius Cilnius Maecenas ) – е доверен приятел и политически съветник на римския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg