Разговорите за Васил Иванов Кунчев - Левски на територията на "Terra култура“ някак невидимо и плътно присъстват винаги. Това е част от онази особена формула на времето, чрез която да нас достигат оставените от него завети. Важно е доколко и как ги разчитаме. В края на всеки февруари се питаме защо Левски е извън фанфарите и защо той остава в скривалището на времето?
Христина Богданова, родственица на Васил Левски, разказва за отговорната мисията да носиш житейския кръст да бъдеш родственик на Апостола.
"Ако започнем да гледаме като отделни късчета от една много плътна личност, каквото е неговата, той продължава по един безкрайно категоричен начин съвкупността от всичките тези свои лица. Той е човекът, революционерът, водачът и обединителят на един народ. Проводник и на вярата както тогава преди 150 години, така и до ден-днешен", посочва тя.
Според нея е важно да предава напред във времето именно тези щрихи, които разкриват човешкото лице на Левски. За да може по-плътно да се осъзнае мащабността му като национален герой. Твърди, че е трудно да отдели миналото от настоящето. Още повече защото вярва, че в миналото се съдържат мъдростта, опитът, грешките, които са изключително важни. Важно е да си даваме сметка за тях и да им обръщаме внимание, за да можем да не попадаме в техните капани, за да можем да се развиваме."27 са живите роднини на Левски по линия на сестра му Яна и нейния съпруг Андрей Начов, който освен зет е един от най-верните другари на Апостола. Яна и Андрей имат 9 деца, но само от три от тях имат поколение до наши дни. Това е през дъщерите им Гина, София и най-малката Елена. Аз специално съм разклонението на най-малката Елена. По тази линия Яна се явява моя прапрабаба", казва Христина Богданова.
"Категорично мога да кажа, че той е във времето. И ако тогава е вдъхновявал за свобода, просвещение и вяра, то днес продължава да просвещава за човечност, за великодушие за отговорност и категорично е във времето. Вероятно има много скрити неща, които съставляват него и е важно да ги чуем, да ги научим, да ги привнесем в собственото си живеене и в собственото си отношение към нещата. Но неговият завет силно кънти как ние сме във времето и то е в нас и ние го обръщаме и то нас обръща", допълва тя.
Защо Апостолът остава в скривалището на времето? Защо той през цялото време влиза като нишка и вдъхновение в живота ни?
На 28 февруари в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена проф. д-р Пламен Митев ще изнесе лекция "Нови документални свидетелства за живота и делото на Васил Левски“. Той ще запознае публиката с най-новите документи, които са открити в османските архиви. А преводът на част от тях са на д-р Григор Бойков, който от няколко години преподава във Виенския университет. Ще бъде акцентирано върху документи, даващи информации за рождената дата на Васил Левски, нови подробности за обира при Арабаконак. За мрежата на Османското разузнаване, както и за приятелския кръг на Апостола – нещата, които историците ще имат възможност тепърва да осмислят.
"Всеки един герой е оставил нещо скрито, което не само да изследваме, а до което да не успеем да се докоснем. Точно и заради това той е и герой. Мислила съм си често защо няма място, на което да се поклоним на тленните останки на героите. Може би защото не сме ги достигнали и остават скрити за нас дотогава, докато достигнем до съвършените им послания и ги усвоим."
Това казва в интервю за БНР проф. д-р Румяна Конева, директор на Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена.
"Всеки има своя скътан Левски и това е голямото предимство, да си толкова велик, да си в сърцата някъде скътан", споделя тя.
По волята на съдбата проф. д-р Конева е дъщеря на една от предишните директорки на къщата-музей на Васил Левски в Карлово доц. д-р Анна Райкова.
"След завършването на специалността история в СУ “Св. Климент Охридски“, знаете, през онези години имаше т.нар. "разпределение" и тя като млад специалист беше изпратена в музея в Карлово. Аз имах щастието да бъда с нея и да слушам нейните беседи", припомня проф. Конева.
Но една среща остава за дълго в съзнанието, с годините тя се превръща в съпътстващо познанство в науката. Това е срещата на майката на проф. Конева с Мерсия Макдермот. Едно приятелство, което започва заради интереса към делото и личността на Левски.
Британската историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 г. е автор на книгата "Апостолът на свободата“, посветена на българския народ, както тя пише, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря. Преведена на български език от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
С тревога проф. Конева споделя е ефира на "Terra култура", че от няколко месеца се опитва безуспешна да се свърже с Мерсия Макдермот, но се надява тя е добре.В контекста на търсенето на гроба на Левски, как пазят родовите истории завета му за това, че той е бил сигурен, че неговият гроб няма да бъде открит.
"Този толкова символен момент, в който той отрязва дяконовските си коси на Великден 1864 г. и когато ги прибира и ги дава на своята майка. Той го прави именно с това послание, когато един ден научи, че е загинал и гробът не бъде намерен, нека тогава извади косите му и да ги погребе вместо него", споделя Христина Богданова.
Тя допълва, че Левски е бил е на ясно, че най-вероятно това ще бъде краят на неговия земен път и е бил в мир с това. Апостолът е дълбоко настанен в умовете и сърцата на всички българи, за които всичко българско и българщината имат значение.
Чуйте целия разговор с Христина Богданова и проф. д-р Румяна Конева в звуковия файл.
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg