Разговорите за Васил Иванов Кунчев - Левски на територията на "Terra култура“ някак невидимо и плътно присъстват винаги. Това е част от онази особена формула на времето, чрез която да нас достигат оставените от него завети. Важно е доколко и как ги разчитаме. В края на всеки февруари се питаме защо Левски е извън фанфарите и защо той остава в скривалището на времето?
Христина Богданова, родственица на Васил Левски, разказва за отговорната мисията да носиш житейския кръст да бъдеш родственик на Апостола.
"Ако започнем да гледаме като отделни късчета от една много плътна личност, каквото е неговата, той продължава по един безкрайно категоричен начин съвкупността от всичките тези свои лица. Той е човекът, революционерът, водачът и обединителят на един народ. Проводник и на вярата както тогава преди 150 години, така и до ден-днешен", посочва тя.
Според нея е важно да предава напред във времето именно тези щрихи, които разкриват човешкото лице на Левски. За да може по-плътно да се осъзнае мащабността му като национален герой. Твърди, че е трудно да отдели миналото от настоящето. Още повече защото вярва, че в миналото се съдържат мъдростта, опитът, грешките, които са изключително важни. Важно е да си даваме сметка за тях и да им обръщаме внимание, за да можем да не попадаме в техните капани, за да можем да се развиваме."27 са живите роднини на Левски по линия на сестра му Яна и нейния съпруг Андрей Начов, който освен зет е един от най-верните другари на Апостола. Яна и Андрей имат 9 деца, но само от три от тях имат поколение до наши дни. Това е през дъщерите им Гина, София и най-малката Елена. Аз специално съм разклонението на най-малката Елена. По тази линия Яна се явява моя прапрабаба", казва Христина Богданова.
"Категорично мога да кажа, че той е във времето. И ако тогава е вдъхновявал за свобода, просвещение и вяра, то днес продължава да просвещава за човечност, за великодушие за отговорност и категорично е във времето. Вероятно има много скрити неща, които съставляват него и е важно да ги чуем, да ги научим, да ги привнесем в собственото си живеене и в собственото си отношение към нещата. Но неговият завет силно кънти как ние сме във времето и то е в нас и ние го обръщаме и то нас обръща", допълва тя.
Защо Апостолът остава в скривалището на времето? Защо той през цялото време влиза като нишка и вдъхновение в живота ни?
На 28 февруари в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена проф. д-р Пламен Митев ще изнесе лекция "Нови документални свидетелства за живота и делото на Васил Левски“. Той ще запознае публиката с най-новите документи, които са открити в османските архиви. А преводът на част от тях са на д-р Григор Бойков, който от няколко години преподава във Виенския университет. Ще бъде акцентирано върху документи, даващи информации за рождената дата на Васил Левски, нови подробности за обира при Арабаконак. За мрежата на Османското разузнаване, както и за приятелския кръг на Апостола – нещата, които историците ще имат възможност тепърва да осмислят.
"Всеки един герой е оставил нещо скрито, което не само да изследваме, а до което да не успеем да се докоснем. Точно и заради това той е и герой. Мислила съм си често защо няма място, на което да се поклоним на тленните останки на героите. Може би защото не сме ги достигнали и остават скрити за нас дотогава, докато достигнем до съвършените им послания и ги усвоим."
Това казва в интервю за БНР проф. д-р Румяна Конева, директор на Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена.
"Всеки има своя скътан Левски и това е голямото предимство, да си толкова велик, да си в сърцата някъде скътан", споделя тя.
По волята на съдбата проф. д-р Конева е дъщеря на една от предишните директорки на къщата-музей на Васил Левски в Карлово доц. д-р Анна Райкова.
"След завършването на специалността история в СУ “Св. Климент Охридски“, знаете, през онези години имаше т.нар. "разпределение" и тя като млад специалист беше изпратена в музея в Карлово. Аз имах щастието да бъда с нея и да слушам нейните беседи", припомня проф. Конева.
Но една среща остава за дълго в съзнанието, с годините тя се превръща в съпътстващо познанство в науката. Това е срещата на майката на проф. Конева с Мерсия Макдермот. Едно приятелство, което започва заради интереса към делото и личността на Левски.
Британската историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 г. е автор на книгата "Апостолът на свободата“, посветена на българския народ, както тя пише, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря. Преведена на български език от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
С тревога проф. Конева споделя е ефира на "Terra култура", че от няколко месеца се опитва безуспешна да се свърже с Мерсия Макдермот, но се надява тя е добре.В контекста на търсенето на гроба на Левски, как пазят родовите истории завета му за това, че той е бил сигурен, че неговият гроб няма да бъде открит.
"Този толкова символен момент, в който той отрязва дяконовските си коси на Великден 1864 г. и когато ги прибира и ги дава на своята майка. Той го прави именно с това послание, когато един ден научи, че е загинал и гробът не бъде намерен, нека тогава извади косите му и да ги погребе вместо него", споделя Христина Богданова.
Тя допълва, че Левски е бил е на ясно, че най-вероятно това ще бъде краят на неговия земен път и е бил в мир с това. Апостолът е дълбоко настанен в умовете и сърцата на всички българи, за които всичко българско и българщината имат значение.
Чуйте целия разговор с Христина Богданова и проф. д-р Румяна Конева в звуковия файл.
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
Ново партньорство стартират Българското национално радио и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Ректорът на Софийския университет проф. д-р..
В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
