Въпросът важи както за учителите по различни предмети, така и за преподавателите по "Информационни технологии".
Преобладаващото впечатление е, че учителите, особено от по-възрастните поколения, се справят с технологиите по-зле от учениците и от най-младите си колеги. Вторачването в технологичните новости като едва ли не първостепенна цел и добродетел в образованието обаче неизбежно води до крайни и дискриминиращи твърдения. Важно е да се каже, че в образованието технологиите са средство, а не цел (с изключение, разбира се, при специализираното обучение).
Кои са реалистичните и ефективни начини преподавателите да не се чувстват изгубени в надпреварата с технологиите, а да ги овладяват и да ги използват в работата си разговаряме в рубриката "Всичко за образованието" със Станислав Христов, мениджър Бизнес развитие в "Центъра за творческо обучение", и с Десислава Тодорова, учителка във Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън" в София, сертифициран гугъл треньор.

Ст. Христов: "Има учители, които се приемат като вечно губещи, но има и такива, които виждат в това шанс да надградят знанията и уменията си и с малко себеусъвършенстване, с малко допълнително усилие, нека да сме честни, то не става от само себе си това, успяват не само да наваксат, но и да изпреварят голяма част от световните лидери в това отношение… В България в момента близо 100 училища работят по модела "Едно към едно", това означава, че всеки учител и всеки ученик разполагат с персонално устройство, преносим компютър, и работят проектобазирано, интердисциплинарно, развиват така наречените умения на ХХI век и по нищо не отстъпват на водещите образователни системи в света."
Д. Тодорова: "Когато става въпрос за нещо ново, винаги има хора, които се притесняват дали ще се справят, дали ще наваксат. Аз мисля и наблюденията ми са, че притесненията в колегите ми ги има от гледна точка и на това, че учениците ни са по-интуитивни, когато става въпрос за технологии и мисля, че част от колегите имат това усещане, че сякаш изостават от самите ученици. Аз не мисля, че е така. Нашата задача на практика е да покажем на учениците как смислено могат да използват технологиите. Няма защо да се лъжем, голяма част от тях към момента ги използват за социални медии, за забавление… По-скоро колегите ми го приемат като поредното предизвикателство, с което трябва да се справят. Не можем да знаем всичко, не знаем всичко и затова говорим за учене през целия живот."
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Снимка – ЕПА/БГНЕС и Василена Мирчева, БНР
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg