Над 300 милиона души по света живеят с рядко заболяване. До този момент има идентифицирани около 6000 идентифицирани редки болести, като 72% от тях са генетични и близо 70% от тях започват развитието си в детска възраст.
От 25 години в България, съществува скрининг, който е насочен към генетични заболявания, които не са наследствени.
"Става въпрос за спонтанно възникващи хромозомни аномалии. Най-известната от тях е синдромът на Даун. Скринингът естествено не се основава само на лабораторни изследвания, той съдържа и една изключително важна компонента. Това е ехографската диагностика за една бременна жена."
Това казва в интервю за БНР проф. д-р Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория.
Той допълва, че в България има изградена мрежа, която се ръководи от Министерството на здравеопазването и в тази мрежа е включена не само Националната генетична лаборатория, но и генетичните лаборатории в другите университетски болници – Варна, Пловдив и Плевен.
"Реално ние успяваме да изследваме около 25 000 бременни жени годишно. И съответно, ако има отклонения при някои от скрининговите тестове, можем да предложим пълна гама от допълнителни изследвания, за да можем да прецизираме тази находка“, казва той.
Повече от 7 години биохимичният скрининг и генетичните консултации се финансират от програма "Майчино и детско здравеопазване" на МЗ. Те са безплатни за бременните жени, които посещават университетски центрове във Варна, Пловдив и Плевен.
"Скринингът е идентичен на скрининга навсякъде по света и включва синдром на Даун, синдром на Едуардс, синдром на Патау, синдром на Търнър и някои варианти в броя на половите хромозоми. Това са 5-те най-често възникващи хромозомни аномалии“, посочва проф. д-р Савов.
Според него има готовност за надграждане на скрининговите програми, но за съжаление предложенията на Националната генетична лаборатория все още не са приети по обективни причини. Няма как в рамките на един скрининг да се изследват и други генетични заболявания, защото липсват скринингови маркери.
Необходима е сериозна стъпка от страна на институциите – не само от страна на МЗ, но и на НЗОК, както и осигуряване на финансиране, за да може тези целесъобразни програми да бъдат въведени.
Новородените в България продължават да се изследват само за три редки болести, докато в другите европейски страни изследват над 50 показателя.
"Ранното диагностициране на бебе с рядко заболяване може да означава пряко, че ще се спаси неговият живот и няма да не се стигне до сериозни увреждания“, допълва проф. д-р Савов.
3-5% от родените деца в България са с редки заболявания. Патологията на генетичните заболявания при новородените през 2022 г., съгласно изследванията, направени в Националната генетична лаборатория, сочат, че са поставени 88 генетични диагнози за редки заболявания.
Тревожен факт е, че близо от десетилетие в България се отчита намаление на раждаемостта. Поради този факт има намаление на ръста на новородени с редки болести.
"Откриването и диагностицирането на пациенти с редки болести се увеличава и то не по някакви външни причини, а защото технологиите са по-развити. И ако преди 20 години ние на пациенти с редки болести е имало случаи да не можем да поставим конкретна диагноза, в днешно време с наличните ресурси в България това опредено води до по-голяма откриваемост на такива пациенти“, допълва той.
Важно е такива пациенти да имат достъп до съвременните "лекарства сираци". Много важен факт е инвестирането в генетичната диагностика, защото тя е обвързана с адекватно лечение на редица заболявания, като муковисцидоза, спинална мускулна атрофия, дистрофия на Душен.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл."Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg