Над 300 милиона души по света живеят с рядко заболяване. До този момент има идентифицирани около 6000 идентифицирани редки болести, като 72% от тях са генетични и близо 70% от тях започват развитието си в детска възраст.
От 25 години в България, съществува скрининг, който е насочен към генетични заболявания, които не са наследствени.
"Става въпрос за спонтанно възникващи хромозомни аномалии. Най-известната от тях е синдромът на Даун. Скринингът естествено не се основава само на лабораторни изследвания, той съдържа и една изключително важна компонента. Това е ехографската диагностика за една бременна жена."
Това казва в интервю за БНР проф. д-р Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория.
Той допълва, че в България има изградена мрежа, която се ръководи от Министерството на здравеопазването и в тази мрежа е включена не само Националната генетична лаборатория, но и генетичните лаборатории в другите университетски болници – Варна, Пловдив и Плевен.
"Реално ние успяваме да изследваме около 25 000 бременни жени годишно. И съответно, ако има отклонения при някои от скрининговите тестове, можем да предложим пълна гама от допълнителни изследвания, за да можем да прецизираме тази находка“, казва той.
Повече от 7 години биохимичният скрининг и генетичните консултации се финансират от програма "Майчино и детско здравеопазване" на МЗ. Те са безплатни за бременните жени, които посещават университетски центрове във Варна, Пловдив и Плевен.
"Скринингът е идентичен на скрининга навсякъде по света и включва синдром на Даун, синдром на Едуардс, синдром на Патау, синдром на Търнър и някои варианти в броя на половите хромозоми. Това са 5-те най-често възникващи хромозомни аномалии“, посочва проф. д-р Савов.
Според него има готовност за надграждане на скрининговите програми, но за съжаление предложенията на Националната генетична лаборатория все още не са приети по обективни причини. Няма как в рамките на един скрининг да се изследват и други генетични заболявания, защото липсват скринингови маркери.
Необходима е сериозна стъпка от страна на институциите – не само от страна на МЗ, но и на НЗОК, както и осигуряване на финансиране, за да може тези целесъобразни програми да бъдат въведени.
Новородените в България продължават да се изследват само за три редки болести, докато в другите европейски страни изследват над 50 показателя.
"Ранното диагностициране на бебе с рядко заболяване може да означава пряко, че ще се спаси неговият живот и няма да не се стигне до сериозни увреждания“, допълва проф. д-р Савов.
3-5% от родените деца в България са с редки заболявания. Патологията на генетичните заболявания при новородените през 2022 г., съгласно изследванията, направени в Националната генетична лаборатория, сочат, че са поставени 88 генетични диагнози за редки заболявания.
Тревожен факт е, че близо от десетилетие в България се отчита намаление на раждаемостта. Поради този факт има намаление на ръста на новородени с редки болести.
"Откриването и диагностицирането на пациенти с редки болести се увеличава и то не по някакви външни причини, а защото технологиите са по-развити. И ако преди 20 години ние на пациенти с редки болести е имало случаи да не можем да поставим конкретна диагноза, в днешно време с наличните ресурси в България това опредено води до по-голяма откриваемост на такива пациенти“, допълва той.
Важно е такива пациенти да имат достъп до съвременните "лекарства сираци". Много важен факт е инвестирането в генетичната диагностика, защото тя е обвързана с адекватно лечение на редица заболявания, като муковисцидоза, спинална мускулна атрофия, дистрофия на Душен.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл."Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg