"Докторският паметник в София. Изследвания и документи" е първото официално публикувано изследване у нас, което събира уникални и неизвестни свидетелства, свързани с историята на монумента. Книгата, която беше представена в навечерието на 145-годишнината от Освобождението на България, запълва отсъствието на документи в българските архиви по темата и създава една цялостна картина на историческата памет за монумента. В нея са поместени и нови изследвания за това как е изграден той в сърцето на София, представена е и малко познатата биография на автора на паметника – архитект Антонин Томишка.
В "Докторският паметник в София. Изследвания и документи" може да бъде открит и списъкът с имената на всички, които са изписани върху монумента – 531 имена на загинали лекари, медицински сестри и санитари. Поместени са също така и списъците на събираните доброволни пожертвования, както и документи от Руския държавен военноисторически архив за изграждането на паметника. Автори на книгата са учените историци Елена Бугарчева, проф. Нина Дюлгерова, д-р Радосвета Кирова, д-р Радослав Симеонов и изкуствоведката проф. Благовеста Иванова. Изданието е резултат от проучванията и логистичната дейност на български и руски историци, изкуствоведи, военни и дипломати.
"Трудно се вадят такива документи от руските архиви, освен това те се опазват там специално и невинаги се дават, особено на чужденци", каза в "Артефир" проф. Благовеста Иванова.
От Международната конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от резерва със седалище в Москва са съдействали за своевременното и безплатно предоставяне на документи от руски архиви, свързани с проучвателната работа по време на подготовката на изданието.
"С тази книга смея да кажа, че сме направили първата стъпка в изследването на този толкова интересен и единствен съвсем доскоро паметник в света", добави още проф. Иванова.
Докторският паметник в София е построен благодарение на доброволните средства, събрани от оцелелите участници във Руско-турската освободителна война и е уникален с това, че почита паметта на медиците, загинали по време на военните действия. Тържественият монумент е част от нашата история вече 145 години.
Монументът е с една класическа структура, той представлява пресечена пирамида, която води началото си още от древен Египет. Внушителен храм, който се явява като символ за обединението на народа.
"Паметникът е точно един такъв монумент в памет на загиналите медици, които са се сражавали на бойните полета и са помагали на участващите в битките за тяхното спасение. Какво по-хуманно от това! И какво по-хуманно от това да говорим в днешното време за хуманността и в името на развитието на доброто бъдеще", твърди проф. Благовеста Иванова.
Повече чуйте в звуковия файл.
Берлин, дворът на бившата Хамбургска гара, днес национална галерия за съвременно изкуство, вероятно слушателите ни са я чували като Хамбургер банхоф. Стотици са се събрали в градината и празнуват откриването на голямо арт събитие. Електронна музика, екстравагантни облекла, коктейл бар във фургон, мобилно студио на берлинското радио РББ, което излъчва..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която беше и член на журито в конкурса за пълнометражен филм. "Българското кино е в застой" , заявява Апостолова, според която застоят е и в идеите, и в темите, и в стилистиката, и във визията...
БНР организира първите национални награди "Тийн Тайм", насочени към българските тийнейджъри – ученици от V до XII клас на възраст от 12 до 19 години включително. Наградите са инициатива на предаването "Тийн тайм" на програма "Христо Ботев" и се реализират с подкрепата на Регионалния Център София-ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно..
Ковашкият събор "Огън и искри Плевен" 2025 започва днес в град Плевен. Майстори ножари и ковачи от цялата страна ще представят уменията си до 28 септември в двора на Историческия музей в града. Повече за събитието разказва Кирил Митрашков, майстор ножар и ковач и председател на Гилдията на българските ножари и ковачи. Чуйте в звуковия файл:
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов". Панаирът се организира от Главна дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия в партньорство с Института за български език "Проф. Любомир..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg