В "Мрежата" гостува проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".
Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?
Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето.
"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."
В света на кухите думи
"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."
Чуждоезиковото нашествие като фобия
"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
В Световния ден на трансплантираните атлети в "Семейно радио" гостува Иванка Динева, директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" – с равносметка след приключването на Вторите национални спортни игри за трансплантирани в Югозападния университет "Неофит Рилски" през май. "Когато встъпих в длъжност видях с очите си колко се радват..
Семейство на Дигитална дирекция на БНР гостува на "Семейно радио" и отваря вратите към професионалното си ежедневие с участието на: Иво Тодоров, Златко Желев, Димитър Ганев и Диана Костова. Тръгвайки от израза "роза между тръни" (англ. ез. a rose among the thorns), поглеждаме зад кадър към подкастите: "Патрулът", "Туристът", "Гласовете на радиото",..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" д-р Орлин Колев , експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Иван Тодоров от София: След..
Пандемия ли е насилието? Частният случай на Биляна Борисова и Валентина Десова от град Шумен. Продължаваме темата от 31 май. В предаването от 31 май се засяга частният казус на Биляна Борисова от Шумен – майка на две деца. Тя разказа за своята битка със съдебната система. Биляна Борисова твърди, че е несправедливо обвинена от бившия си мъж в домашно..
В изнесеното студио на предаването "Нашият ден" в Бургас гостува кметът на града Димитър Николов. Той споделя за предизвикателствата и приоритетите в управлението на Общината и подчертава значението на усилията и сътрудничеството в постигането на успехи. "Такава община се управлява с любов, с екип и с доверие, с много усилия, със скъсани нерви и много..
Проф. Зейнеп Зафер, която завежда Катедрата по български език и литература в Анкарския университет и доц. Нурие Муратова, която преподава..
На 6 юни, за тринадесета поредна година, на официална церемония в Първо студио на БНР бяха наградени лауреатите от годишната фолклорна класация "Надпяване"..
Ако "Варненско лято" е аналогия за качествен театър, тя е аналогия за едно от големите имена в актьорската игра. Тя всъщност е художественият директор на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg