Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Реторика" по бързата процедура

Снимка: Pixabay

Доста векове и вода са изтекли, откакто бащите на реториката са положили основите на изкуството чрез слово да бъдат изложени и защитени идеи и позиции, публиката да бъде убедена в правотата на нечие мнение, а чуждото да бъде оборено с аргументи и т.н. Истинното, убедително и увличащо слово обаче винаги ще бъде неизменна част от живота на демократичните общества.

Дали точно такова е говоренето, на което сме свидетели в родното политическо пространство в момента. Замерването с квалификации, лични обиди, окарикатуряване на противника и произнасяне на кухи лозунги е далеч както от законите на класическата реторика, така и от съвременните професионални стандарти за публична реч.

Въпросът е защо немалка част от кандидатите за народни представители и обществени водачи се придържат тъкмо към този тип словесна изява – дали защото в скъсените политически цикли, в напрежението около близката война и световните кризи няма време за изпипани стратегии, или заради опасения, че публиката няма да ги разбере. Пак заради това ли се реанимират исторически понятия, свързани с политическата конюнктура преди повече от век, като "русофили" и "русофоби".

Печеливша ли е подобна "стратегия" и какви са дългосрочните поражения от принизяването на публичния изказ. Чия е отговорността той да бъде измъкнат от опасното блато на лъжата, пустословието, вулгарността и безкултурието?

По темата разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет, уважавана специалистка по реторика и комуникации. 

Снимка – Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Николчева и Емануил Христов

Образованието на ромските деца – единственият път за измъкване от бедността и надежда за по-добро бъдеще

По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под..

публикувано на 08.04.25 в 14:31

Литературата в училище – да поговорим за съдържанието, но и за смисъла и целта

Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от различни подбуди. Масово възпламеняване предизвикват обикновено медийни заглавия от сорта на: "Махат Вазов, Ботев, Вапцаров…". Дали обаче обществото ни е готово за сериозния разговор по същество..

публикувано на 08.04.25 в 13:20

Звезден прах, или невидимите частици, които ни заобикалят

В днешното издание на предаването "Време за наука" имахме възможността да се потопят в темата за звездния прах и космическите явления, благодарение на д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс , гост-лектор на "Следите на сътворението. Звезден прах." , събитие на Рацио, привлякло вниманието на мнозина, любопитни за тайните на вселената. Звезден прах:..

обновено на 08.04.25 в 13:20
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10