Доста векове и вода са изтекли, откакто бащите на реториката са положили основите на изкуството чрез слово да бъдат изложени и защитени идеи и позиции, публиката да бъде убедена в правотата на нечие мнение, а чуждото да бъде оборено с аргументи и т.н. Истинното, убедително и увличащо слово обаче винаги ще бъде неизменна част от живота на демократичните общества.
Дали точно такова е говоренето, на което сме свидетели в родното политическо пространство в момента. Замерването с квалификации, лични обиди, окарикатуряване на противника и произнасяне на кухи лозунги е далеч както от законите на класическата реторика, така и от съвременните професионални стандарти за публична реч.
Въпросът е защо немалка част от кандидатите за народни представители и обществени водачи се придържат тъкмо към този тип словесна изява – дали защото в скъсените политически цикли, в напрежението около близката война и световните кризи няма време за изпипани стратегии, или заради опасения, че публиката няма да ги разбере. Пак заради това ли се реанимират исторически понятия, свързани с политическата конюнктура преди повече от век, като "русофили" и "русофоби".
Печеливша ли е подобна "стратегия" и какви са дългосрочните поражения от принизяването на публичния изказ. Чия е отговорността той да бъде измъкнат от опасното блато на лъжата, пустословието, вулгарността и безкултурието?
По темата разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет, уважавана специалистка по реторика и комуникации.
Снимка – Pixabay
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg