Доста векове и вода са изтекли, откакто бащите на реториката са положили основите на изкуството чрез слово да бъдат изложени и защитени идеи и позиции, публиката да бъде убедена в правотата на нечие мнение, а чуждото да бъде оборено с аргументи и т.н. Истинното, убедително и увличащо слово обаче винаги ще бъде неизменна част от живота на демократичните общества.
Дали точно такова е говоренето, на което сме свидетели в родното политическо пространство в момента. Замерването с квалификации, лични обиди, окарикатуряване на противника и произнасяне на кухи лозунги е далеч както от законите на класическата реторика, така и от съвременните професионални стандарти за публична реч.
Въпросът е защо немалка част от кандидатите за народни представители и обществени водачи се придържат тъкмо към този тип словесна изява – дали защото в скъсените политически цикли, в напрежението около близката война и световните кризи няма време за изпипани стратегии, или заради опасения, че публиката няма да ги разбере. Пак заради това ли се реанимират исторически понятия, свързани с политическата конюнктура преди повече от век, като "русофили" и "русофоби".
Печеливша ли е подобна "стратегия" и какви са дългосрочните поражения от принизяването на публичния изказ. Чия е отговорността той да бъде измъкнат от опасното блато на лъжата, пустословието, вулгарността и безкултурието?
По темата разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет, уважавана специалистка по реторика и комуникации.
Снимка – Pixabay
По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от различни подбуди. Масово възпламеняване предизвикват обикновено медийни заглавия от сорта на: "Махат Вазов, Ботев, Вапцаров…". Дали обаче обществото ни е готово за сериозния разговор по същество..
В днешното издание на предаването "Време за наука" имахме възможността да се потопят в темата за звездния прах и космическите явления, благодарение на д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс , гост-лектор на "Следите на сътворението. Звезден прах." , събитие на Рацио, привлякло вниманието на мнозина, любопитни за тайните на вселената. Звезден прах:..
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg