20 март е провъзгласен за Международен ден на щастието през 2012 г. от Общото събрание на ООН. Чуем ли “Ден на щастието“ се сещаме за онази малка държава в Хималаите Бутан, който отрича брутния вътрешен продукт като основен показател за развитие и го заменя с брутно национално щастие, като от 1971 г. въвежда официално измерване на индекс на щастието.
“Индексът на щастието има 50 индикатора и 12 отделни измерения на човешкото битие, като започнем от чисто субективни, като физическо и психическо здраве и минем през редови показатели, които изследват своята хармония със света около себе си, каквито са социална подкрепа от най-близкото обкръжение, удовлетвореност от работата, жизнен стандарт, управление на средата и местната общност, много са индикаторите“, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Живко Георгиев, преподавател в специалностите политология и социология на СУ “Св. Климент Охридски“.
По думите му по време на пандемията някои показатели са се влошили, но други са тръгнали нагоре:
“Обществата и хората намират някаква компенсаторика. По време на пандемията, когато всички страдахме от множеството ограничения в нашето всекидневие, нарасна индексът социална подкрепа от близкото обкръжение, хората се почувстваха сплотени поне в микрообщностите си, възрастните хора се оказаха по-щастливи от това, че се сближиха с внуци. Дори финансовото благополучие на българина отбеляза ръст. Щастието е баланс от много неща“.
В “Нашият ден“ той обясни още, че философията на индекса е малко по-глобална. Той подлага на известна ревизия именно този тип ценности, които са валидни за развития свят – превесът на материалното, потребителското общество, това, което наричаме “благополучие“ в европейския смисъл на думата.
“Откакто правим това изследване в България осреднените глобални показатели на Индекса на щастието бележат спад. От 61 средна глобална стойност, който варира между 0 и 100, в последните години отиде под 60. Светът се движи надолу, но България общо-взето се държи стабилно“, посочи още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
На 20 януари православните християни честват паметта на преп. Евтимий Велики и св. Евтимий, патриарх Търновски. Българската църква особено тържествено отбелязва деня, посветен на св. Евтимий, последният патриарх преди падането на България под турско робство. Повече за празника в "Нашият ден" разказва Ана-Мария Кръстева...
В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев , съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични опаковъчни решения от гъбен материал и картон. Тези опаковки предлагат висока ефективност, стандартизация и възможност за адаптация към различни продукти, независимо от формата и размера им. Основната..
Самуил Петканов, създател и автор на сатиричния сайт "Не! Новините", коментира в "Мрежата", съвсем не на шега, бъдещето на почти умрелите (според него) традиционни медии и не само. Защо "бъдеще“, защо "умрели" и защо има доза оптимизъм "Оптимизмът идва от носталгията по традиционните медии – радиото, телевизията, печата, и дори към онзи..
Влади Веков, оператор в телевизията с афинитет към екстремното, парамедик и активен доброволец в планински инициативи, сподели ценни съвети за безопасност в зимната планина в ефира на предаването "Нашият ден". С дългогодишен опит и дълбока връзка с природата, той вдъхновява с разкази за своето детство и професионален път. "Прекарах част от..
Спираме се на три институции, които предоставят специализирано образование в областта на религията като подготвят религиозни кадри в България. От друга страна играят важна роля в запазването и разпространението на съответните религиозни традиции и култури в българското общество. Независимо, че Висшият ислямски институт се фокусира върху..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
