Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Добрия сън няма как да го изработим или купим

Снимка: Pexels

Едва ли можем да излекуваме всички тревоги и неприятности с хубав сън, но посрещаме предизвикателствата на деня значително по-добре, ако сме се наспали хубаво.

Подобно на затлъстяването, недоспиването не е заболяване, то повлиява негативно, усложнява и утежнява всяко друго оплакване или заболяване, което вече имаме.

Благодарение на съвременните технологии и на сомнологията – онзи клон от науката, който изследва съня – знаем, че пестенето от сън в името на продуктивността всъщност никак не е продуктивно – нито за нас, нито за работата, която вършим. Симптомите на недоспиването напомнят тези на алкохолно опиянение – а това едва ли е най-добрата нагласа.

Въпреки натрупаните знания за важността на съня за редица аспекти на физическото, менталното и душевното ни здраве, се оказва, че "76% от българите имат проблемен сън. Това означава, че над 2 милиона българи не се наспиват добре. Това се дължи на често будене през нощта (38%), трудно заспиване вечер (20%), тревожност дали и как ще спят през нощта (12%)", данните са от проучване на агенция "Прагматика и isleep".

Редица фактори като светлинното замърсяване и синята светлина на екраните пречат на заспиването, наред с напрежението и стреса от деня, затова все повече се говори за хигиена на съня.

Сънят няма как да го изработим или купим. Опитът активно да го постигнем е контрапродуктивен. "Активният опит да заспим не води до добър резултат, напротив по-скоро трябва да се отпуснем и някак да постелим червения килим, по който сънят да дойде, казва доц. д-р Кирил Терзийски.

Нямаме склад на съня – от който да вземаме, да теглим на кредит и после да запълваме дефицитите и да възстановяваме баланса, напротив редовният сън – лягането и буденето по едно и също време подпомагат добрия сън.

Ако гледаме повече децата и следим какво правят те преди да попият лошите навици от нас – би било добре за всички ни“ – казва още доц. д-р Терзийски, който ще бъде лектор на събитието The Mighty Brain (Могъщият мозък) на Рацио на 28 март.

Доц. д-р Кирил Терзийски е ръководител на Комплекса за транслационни невронауки в МУ Пловдив. Преподавател е по патофизиология в същия университет, а освен това е и сертифициран сомнолог. Част е от екипа на Сомнолог – лаборатория за изследване на съня, има над 30 публикации с изследвания по темата.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20