Да погадаем за добрите, злите и средните дни

Между пролетното равноденствие и предстоящите избори с твърде неясни перспективи някак съвсем естествено се сещаме за начините, по които от дълбока древност хората са се справяли с неизвестността и скритите в нея опасности.

Да започнем от особения момент на кратко равновесие между деня и нощта. На български го наричаме "равноденствие", което е категорично оптимистично виждане за тези два преходни момента в астрономическия календар. Защо е оптимистично, защото, сравнено с латинския оригинал equinoctium, буквално "равнонощие", нашето наименование залага на деня, на светлината, топлината, яснотата, сигурността, с която човеците свързват светлата част от денонощието.

Има и още един повод за оптимизъм около равноденствията и той се дължи на факта, че реално денят винаги е с няколко минути по-дълъг от нощта поради това, че слънцето е диск, а не точка. Като добавим и факта, че с пролетното равноденствие започва неизбежното приближаване към лятото, светлият оптимизъм е победил безвъзвратно.

Обаче в архаичните времена, когато далечните ни прародители не са били дотам наясно със законите на мирозданието, те са вярвали, че на благата животворна светлина трябва да се помогне, за да надвие студения зъл мрак и са го правели, както са умеели. Колко са били прави, ако оставим настрана конкретните астрономически явления. На светлината, яснотата, топлината и добротата трябва да се помага, за да се отвоюват от чудовищата на мрака, студенокръвните демони на злото.

А сега за гадаенето. В доста обърканото време, в което живеем, всякакви чисти, недотам чисти и съвсем нечисти, но напълно реални земни герои се борят за умовете, сърцата, гласовете ни в изборните урни и за стотинките в джобовете ни. Как да разберем на кого да се доверим, как да провидим в бъдещето.

В предаването "За думите" с безценното участие на уважаваната медиевистка проф. Анисава Милтенова предлагаме едно нестандартно решение – да посегнем към старите гадателни книги. Удивително е колко разнообразни, подробни и авторитетни са били те за живелите преди няколко столетия по нашите земи. "Гръмник“, "Трепетник“, "Коледник“, "Лунник“, "Месецослов“, "Съновник“… Въпреки че са били забранени от църквата, те са присъствали в царската библиотека, били са редовно консултирани от вещи познавачи, включително и духовници. 

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимка – Pixabay