Между пролетното равноденствие и предстоящите избори с твърде неясни перспективи някак съвсем естествено се сещаме за начините, по които от дълбока древност хората са се справяли с неизвестността и скритите в нея опасности.
Да започнем от особения момент на кратко равновесие между деня и нощта. На български го наричаме "равноденствие", което е категорично оптимистично виждане за тези два преходни момента в астрономическия календар. Защо е оптимистично, защото, сравнено с латинския оригинал equinoctium, буквално "равнонощие", нашето наименование залага на деня, на светлината, топлината, яснотата, сигурността, с която човеците свързват светлата част от денонощието.
Има и още един повод за оптимизъм около равноденствията и той се дължи на факта, че реално денят винаги е с няколко минути по-дълъг от нощта поради това, че слънцето е диск, а не точка. Като добавим и факта, че с пролетното равноденствие започва неизбежното приближаване към лятото, светлият оптимизъм е победил безвъзвратно.
Обаче в архаичните времена, когато далечните ни прародители не са били дотам наясно със законите на мирозданието, те са вярвали, че на благата животворна светлина трябва да се помогне, за да надвие студения зъл мрак и са го правели, както са умеели. Колко са били прави, ако оставим настрана конкретните астрономически явления. На светлината, яснотата, топлината и добротата трябва да се помага, за да се отвоюват от чудовищата на мрака, студенокръвните демони на злото.
А сега за гадаенето. В доста обърканото време, в което живеем, всякакви чисти, недотам чисти и съвсем нечисти, но напълно реални земни герои се борят за умовете, сърцата, гласовете ни в изборните урни и за стотинките в джобовете ни. Как да разберем на кого да се доверим, как да провидим в бъдещето.
В предаването "За думите" с безценното участие на уважаваната медиевистка проф. Анисава Милтенова предлагаме едно нестандартно решение – да посегнем към старите гадателни книги. Удивително е колко разнообразни, подробни и авторитетни са били те за живелите преди няколко столетия по нашите земи. "Гръмник“, "Трепетник“, "Коледник“, "Лунник“, "Месецослов“, "Съновник“… Въпреки че са били забранени от църквата, те са присъствали в царската библиотека, били са редовно консултирани от вещи познавачи, включително и духовници.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
