Защо зърнопроизводителите отново протестират? Не е ли достатъчна помощта, която беше отпусната от ЕС за подкрепа на селскостопанските производители във връзка с войната в Украйна? По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България всяка година у нас се произвеждат около два милиона тона слънчоглед, а до момента са продадени не повече от 10 процента от тях – тоест почти цялата продукция на българските зърнопроизводители стои по складовете. Залежават и около четири милиона тона пшеница.
"Зърнопроизводителите протестират, за да защитят своя труд, семействата си, работата и съществуването си."
Това казва в интервю за БНР Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България.
Той коментира, че Регламент 2022/870 на ЕП и Съвета от 30 май 2022 година относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за украинските продукти, съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, е довел до сътресения в българските и международните пазари.
"Коридорите на солидарността, които бяха направени, реално не свършиха своята работата. България се оказа в края на този коридор, а от ЕК отчитат тази грешка“, казва Костадинов.
От браншовата организация припомнят, че най-потърпевши са държавите, които граничат с Украйна. Голяма част от използваните препарати за растителна защита, които са използвани в Украйна, не са разрешени за употреба в страните-членки на ЕС и поради тази причина себестойността на такова зърно е изключително ниска.
40% от продукцията, произведена в България, продължава да стои по складовете, цената на зърното е паднала под себестойността.
"Цената на тон слънчоглед е около 950 лв. до 970 лв., а в момента продажната му цена е 720 лв.", посочва Костадинов.
Чистата загуба за българските зърнопроизводители е около 800 млн. лв. До момента отпуснатата помощ по линия на ЕС е едва 16 млн. евро.
"Искаме да работим спокойно. Настояваме за мерки, които да спомагат за ненатоварване на местния пазар. Налагане на входни и изходни такси за зърното. Раздвижване на пазара. Евентуално подпомагане, защото зърнопроизводителите не са взели нито един лев по украинската сделка“, допълва Костадинов.
Българските зърнопроизводители се надяват да бъде ограничен вносът на украинско зърно, както направи полското правителство.
"Украинското зърно трябва да отиде в трети страни, където е нужно. А не тук да се пренасища пазарът", казва още Костадинов.
В ранния следобед е предвидена работна среща на президента Румен Радев с протестиращите.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
В "Нашият ден" се срещаме с Ани Йовева – дизайнер на шевици. Тя е родена в Самоков, рисува от най-ранна детска възраст, а учителката ѝ в гимназията я..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg