По следите на смеха и шегата

В края на една от приказките, в която Настрадин Ходжа откраднал теленцето от Хитър Петър, се разказва, че Петър изпратил едно писмо до Настрадин. И в писмото, освен някои пояснения, било написано и това: "Ние можем да се шегуваме един с друг, но нека да не се крадем и лъжем." Как днес възприемаме образите на Хитър Петър и Настрадин Ходжа? И можем ли да усетим, да забележим тънката граница между шегата и лъжата?

В предаването вървим по следите на хумора и шегата с доц. д-р Петко Христов, от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките и с историка Румен Дечев. Говорим за това, на какво се е смял народът в недалечното минало, на какво се смее сега и …защо.?!

Гостите разказаха някои интересни истории за раждането на този празник на веселието. Според тях можем да се доверим на някои изследователи, които приемат, че традицията за 1-ви април постепенно се заражда още по времето на античния Рим. В първите дни след пролетното равноденствие се отбелязвало настъпването на пролетта с маскаради, по време на които на всеки участник в тези празници било позволено да имитира когото си поиска и да се представя за такъв, какъвто би искал да бъде.

Други считат, че осмиването на човешката разсеяност и незнание, тръгват от Франция още през 16 век, когато Нова година започнали да посрещат на 1-ви януари, а не както е било – през последната седмица на месец март – поради това, че и Франция по това време приела Григорианския календар. И на онези, все още не разбрали тази новост, се подигравали и осмивали. Има и друга френска следа – рибките, в началото на месец април много по-лесно се ловели на въдицата. И по този повод в тези дни, на по-наивните и по-лековерни хора залепвали тайно хартиена риба и публично ги осмивали по всеки възможен повод.

Доцент Петко Христов и Румен Дечев споделиха и своя опит от срещите си с пиперливите шеги, на какво обичат да се смеят и кое е тъжното в живота днес.