Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Легенди и истини в българската история

Снимка: @iztokzapad

Не всички историци възприемат легендите като преддверие към истината. Скептиците не вярват в преданията, но затова пък други тръгват по следите им и правят забележителни открития. Например Шлиман иска да намери Троя и следва описанията в Омировата "Илиада". Разкопава части от малоазийския бряг и Микена на Пелопонес и на светло излиза съкровището на Приам, както и маската на Агамемнон. И двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.

Как е у нас? Легендарното започва с Именника на българските ханове. Авитохол, първият владетел, живял 300 години. Само библейският Ной го надхвърля по дълголетие. Той бил на 600, когато построил ковчега за спасение на земните обитатели. Авитохол обаче е препратка към истинската история. Най-вероятно става дума за Атила, тъй като прабългарите са били част от неговия племенен съюз.

През Средновековието британците имат легендарния Крал Артур. В нашия фолклор е Крали Марко. За Артур сведенията са мъгляви като мъгливия Албион. Крал Марко Мърнявчевич е доказана историческа личност. Феодален владетел на Прилепската област и османски васал. Загива в битка на страната на поробителя. Въпреки това е възпят в юнашкия епос като народен закрилник.

Панонските легенди са главният извор за славянските първоучители Кирил и Методий. Медиевистите отхвърлиха "легендарното", наричат ги Пространни жития. Всъщност това са канонизирани биографии. Трябва да се отсее реалното от нереалното и да се стигне до истината. Без Панонските легенди щяхме да знаем далеч по-малко за братята, които ни дадоха четмо и писмо. Това са само част от многобройните примери от националната ни история, в които легендите не са в преддверието, а в самата сърцевина на истината.

В предаването участват Росен Петров – телевизионен сценарист, водещ и продуцент, и Росен Тахов – литературен историк, публицист и преводач.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пейо Яворов

Яворов на френски език

Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и част от автобиографията, която той диктува на Владимир Василев, са включени в двуезично издание, излязло наскоро във Франция. Избраното заглавие е на поетичната антология "Подир сенките на облаците", съставена от..

публикувано на 03.04.25 в 09:03

Когато правиш добро, никога не си сам

Започнаха великденските кампании в помощ на хора в нужда. Една от организациите, които се занимават с благотворителност в Перник и региона, е фондацията "Не си сам". Нейната мисия е да направи деня на нуждаещите се по-светъл и радостен с хранителни дарения и емоционална подкрепа. Гости в предаването "Другият до мен" бяха Евелина Димитрова –..

публикувано на 01.04.25 в 16:47
Проф. Мария Малинова

За женското здраве – с грижа и обич

Поканихме за разговор проф. Мария Малинова, нашият неофициален консултант по акушерство и гинекология. В седмицата на Благовещение опитният специалист отправи полезни съвети към дамите от всички възрасти. Поставихме част от акцентите върху тежките диагнози като рака на яйчниците и на маточната шийка, ендометриозата, но основната сюжетна..

публикувано на 01.04.25 в 15:35
Държавният педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в Мелитопол

Конкурс под надслов "За правда и за свобода"

Конкурс за гимназисти, студенти, докторанти и краеведи обявиха от Центъра по българистика с Лекторат по български език, литература и култура при Мелитополския университет, Украйна. Това стана по време на ежегодните Дни на България, които Центърът организира в периода между 14 февруари, Успение Кирилово, и 11 март, рождената дата на Софроний..

публикувано на 01.04.25 в 08:10
 проф. Йорданка Семкова

България произвежда дозиметрите за изследване на радиацията в Космоса

Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..

публикувано на 31.03.25 в 17:50