Легенди и истини в българската история

Не всички историци възприемат легендите като преддверие към истината. Скептиците не вярват в преданията, но затова пък други тръгват по следите им и правят забележителни открития. Например Шлиман иска да намери Троя и следва описанията в Омировата "Илиада". Разкопава части от малоазийския бряг и Микена на Пелопонес и на светло излиза съкровището на Приам, както и маската на Агамемнон. И двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.

Как е у нас? Легендарното започва с Именника на българските ханове. Авитохол, първият владетел, живял 300 години. Само библейският Ной го надхвърля по дълголетие. Той бил на 600, когато построил ковчега за спасение на земните обитатели. Авитохол обаче е препратка към истинската история. Най-вероятно става дума за Атила, тъй като прабългарите са били част от неговия племенен съюз.

През Средновековието британците имат легендарния Крал Артур. В нашия фолклор е Крали Марко. За Артур сведенията са мъгляви като мъгливия Албион. Крал Марко Мърнявчевич е доказана историческа личност. Феодален владетел на Прилепската област и османски васал. Загива в битка на страната на поробителя. Въпреки това е възпят в юнашкия епос като народен закрилник.

Панонските легенди са главният извор за славянските първоучители Кирил и Методий. Медиевистите отхвърлиха "легендарното", наричат ги Пространни жития. Всъщност това са канонизирани биографии. Трябва да се отсее реалното от нереалното и да се стигне до истината. Без Панонските легенди щяхме да знаем далеч по-малко за братята, които ни дадоха четмо и писмо. Това са само част от многобройните примери от националната ни история, в които легендите не са в преддверието, а в самата сърцевина на истината.

В предаването участват Росен Петров – телевизионен сценарист, водещ и продуцент, и Росен Тахов – литературен историк, публицист и преводач.