Не всички историци възприемат легендите като преддверие към истината. Скептиците не вярват в преданията, но затова пък други тръгват по следите им и правят забележителни открития. Например Шлиман иска да намери Троя и следва описанията в Омировата "Илиада". Разкопава части от малоазийския бряг и Микена на Пелопонес и на светло излиза съкровището на Приам, както и маската на Агамемнон. И двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.
Как е у нас? Легендарното започва с Именника на българските ханове. Авитохол, първият владетел, живял 300 години. Само библейският Ной го надхвърля по дълголетие. Той бил на 600, когато построил ковчега за спасение на земните обитатели. Авитохол обаче е препратка към истинската история. Най-вероятно става дума за Атила, тъй като прабългарите са били част от неговия племенен съюз.
През Средновековието британците имат легендарния Крал Артур. В нашия фолклор е Крали Марко. За Артур сведенията са мъгляви като мъгливия Албион. Крал Марко Мърнявчевич е доказана историческа личност. Феодален владетел на Прилепската област и османски васал. Загива в битка на страната на поробителя. Въпреки това е възпят в юнашкия епос като народен закрилник.
Панонските легенди са главният извор за славянските първоучители Кирил и Методий. Медиевистите отхвърлиха "легендарното", наричат ги Пространни жития. Всъщност това са канонизирани биографии. Трябва да се отсее реалното от нереалното и да се стигне до истината. Без Панонските легенди щяхме да знаем далеч по-малко за братята, които ни дадоха четмо и писмо. Това са само част от многобройните примери от националната ни история, в които легендите не са в преддверието, а в самата сърцевина на истината.
В предаването участват Росен Петров – телевизионен сценарист, водещ и продуцент, и Росен Тахов – литературен историк, публицист и преводач.
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Предстои седмото издание на Фестивала на българската книга в средата на юни в Брюксел. Той се организира от Българската културна асоциация в Белгия,..
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но..
Техните корени са от Мелник, както и тяхното вино. Любка и Никола Зикатанови се завръщат към миналото си, за да построят бъдеще за себе си, децата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
