Пещерата Бисерна край Шумен отваря врати за посетители на 10 април 2023 г. Природната забележителност може да се види два пъти годишно – през пролетта и през есента, за по около два месеца преди настъпи периода на зимуване на прилепите. Ограниченията са заради колониите от 14 вида прилепи, които живеят тук.
Из залите на пещерата ни повежда Ирина Павлова, главен експерт връзки с обществеността на Природен парк "Шуменско плато".
Бисерна е на 3 500 000 години, а туристическата разходка е около 800 метра и то само в едната посока . Пещерата е едно от най-големите в България. Природата е изваяла от карста и водата чудни сталактити, сталакмити и сталактони с форми на завеса, кораб, ботаническа градина.
"Първите сведения за тази пещера са от 1868 г., когато френският географ Жан-Дени Барбие дю Бокаж е писал, че съществува местното плато. През 1968 г. са направени пълни проучвания на пещерата от спелиоклубовете в София и Шумен и тя е картирана до някъде“, казва Ирина Павлова.
Тя долълва, че окончателното картиране е направено през 2003 г. и тогава е установено, че тя е дълга 2716 метра.
Пещерата Бисерна се намира западно от Шумен на 404 метра надморска височина. Температурата в нея е 11 градуса, а влажността е 100%.
"Много от туристите идват неподготвени при нас. Може би не са наясно, че в пещерата се влиза с топла дреха, тъй като температурата е около 10 градуса. Също така има пещерни води, които текат по алеите и туристите, трябва да са с подходящи обувки“, посочва Ирина Павлова.
Влизането в пещерата ще става само в делнични дни с предварително записване на телефон 054/800 765 в Дирекцията на Природен парк "Шуменско плато“. Има изисквания за числеността на групите – минималния брой посетители е 8 души, а максималният – 12.
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg