Излезе монографичното изследване "Дипломация чрез литература" с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на "Изида" и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата. Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18 часа в Българския културен център – София, ул. "Веслец" 13.
Основен фокус на изследването е декадата 1977-1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.
Анжела Димчева каза, че е съвсем навременно излизането на книгата ѝ, която тя подготвя вече 10 години. През 2023 г. ще се чества 110-годишнината на Съюза на българските писатели (СБП) и чрез тази книга се появява, за да напомни за историята на тези важни форуми. Тя подчерта, че голяма част от архива на СБП е изгорял през 2008 г., но чрез благосклонното отношение на Любомир Левчев тя е имала достъп до неговия архив. Това са 6 доста обемни папки, множество книги и брошури, издавани от СБП, агенция "София прес", чуждестранни автори, стотици публикации в наши и чужди медии.
Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи на изкуството.
Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20 век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. Понятието "културна дипломация" възниква именно след успешния формат на Софийските международни срещи. Редно е Международните писателски срещи да бъдат обявени за нематериално културно наследство на България, а материалите, осветляващи техните постижения, да бъдат публикувани и предоставени на обществените библиотеки у нас и в световни библиотечни центрове.
Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.
Жан-Ерве Базен: "Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война".
Ърскин Колдуел: "Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: "Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели".
Любомир Левчев: "Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел".
В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник "Йомиури" изрича определението: "София е Хелзинки на литературата".
Анжела Димчева даде примери от 70-те години на 20. век, когато процентът за култура от БВП е бил 3.5 %, а годишно са се превеждали повече от 220 книги на български автори в чужбина, финансирани от държавата.
Предстои седмото издание на Фестивала на българската книга в средата на юни в Брюксел. Той се организира от Българската културна асоциация в Белгия, чиято мисия е да популяризира нашата култура там и в съседните страни. През тези години Фестивалът се утвърждава като значимо културно събитие. Срещите на него са възможност за взаимно опознаване,..
Най-старият музей в югозападна България - Археологическият музей в Сандански, е домакин на предаването "Семейно радио" в края на април.Изнесеното студио е над основите на раннохристиянска базилика от V в. – базиликата на епископ Йоан. В съседните зали на втория етаж са изложени експонати от праисторията и античността. Музеят притежава ценна..
Режисьорският дебют на Боян Крачолов на Голяма сцена в Народения театър вдигна публиката на крака три поредни вечери. Причината са изумителните постановъчни решения, силното актьорско присъствие и усещането, че зад всяка дума на Том Стопард се крие въпрос, на който никой от нас все още няма ясен отговор, в премиерния спектакъл "Розенкранц и..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за изкуство и литература "Санатаевет" ("Да на изкуството"), която подпомага хора на изкуството, е присъдила отличието за книгата с поезия на Александър Ал. Хаджихристов "Писалката на Господ", преведена и..
Ето какво пише в поканата за изложбата "Емил Стойчев. Срещи" авторът Иво Милев: "Причината за тази изложба са срещите ми с Емил Стойчев в един дълъг период от време през 2024 и 2025 г. Поводът беше организирането на неговата юбилейна изложба "Въображението е моята кръвна система" в СГХГ. …Срещите ни, обсъжданията на предстоящата изложба минаха през..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
И тази година отидохме в град Кубрат, и пак ни хареса! За осемнайсти път клубът на хумориста "Жарава" и Община Кубрат дадоха възможност на всички смешни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
