Новата книга "Périphérie", съдържа четири разказа на деца, мигрирали в Париж, които по стечение на обстоятелствата вече са възрастни. Всеки текст е по-охлузен от предишния, по-панически, но в своята същност това са съвсем обикновени истории, които съперничат по достоверност и цветова наситеност на придружаващите ги фотографии. "Périphérie" напомня на Musique Concrète и аналоговата дързост на Пиер Анри, и съдържа същата фрагментарност, която освен за авангарда и експерименталното изкуство е характерна и за детското въображение. Автор на книгата е Иваша Христова, това е първата й издадена книга, а премиерата ѝ ще бъде на 19-ти април. Изданието е придружено от фотографиите на Стефани Стоева, която е и дизайнер на корицата:
"Рériphérie" е книга-игра в която вие, като читатели, влизате в една не-пасивна роля в която можете да участвате, да решавате, да възприемате."
Основите, на които лежи "périphérie", са невероятно клатещи се, самотни и с леко сведен поглед, но не са отчаяни. Това са разкази от първо лице, защото самата Иваша е живяла в Париж. Вътрешният свят на емигранстския живот е нещо, което винаги Иваша е искала да представи. Тя казва, че перифериите са "Като гнусно вкъщи, което не можеш да напуснеш". Често красивата истина има и груба обвивка, Иваша играе с думите и със символния парадокс, че нещо, като да отидеш в Париж, отстрани изглежда уау, но за самия теб може да бъде мъчение.
Част от разказа "В мен живеят много хора" гласи: "Натискам дистанционното без да искам и телевизорът се включва и изключва, машините слушат хората или хората машините и така нататък. В приток от врява, в която никой не слуша себе си, какво остава за другите, неодушевени предмети и клишета взимат никакъв превес над всичко."
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg